- Ново проучване показва, че тези, които ходят по 40 минути на ден няколко пъти седмично, са в по-добра аеробна форма и се справят по-добре с тестове за памет, отколкото хората, които не ходят.
- Проучването конкретно показва, че ходенето води до по-голям обем бяло вещество и значително увеличаване на префронталната кора на мозъка.
- Следствие от това изследване е, че забавената походка може да бъде ранен маркер за мозъчна дегенерация.
Мозъкът е изграден от невронни мрежи, които имат две части. "Бялото веществ" е окабеляването, което свързва клетъчното "сиво вещество" от неврони и дендрити. При заседнал живот бялото вещество се свива с възрастта, клиничната корелация на което може да бъде загуба на памет, трудност при намиране на думи и цялостен спад в познанието, известен като деменция.
Физически активните индивиди, за разлика от тях, поддържат здраво бялото си вещество. Повишената физическа активност може дори да разшири количеството му, пише Psychology Today.
Нашите мозъци са динамични, постоянно се реорганизират в отговор на двигателната обратна връзка и сензорните входове. Нашите невронни мрежи се самокалибрират, самосглобяват и се адаптират чрез стимулация, опит и контекст.
Това е забележителен пример за пластичност, защото фактът, че мозъкът на възрастните може да се промени изобщо, е сравнително скорошно откритие. Догмата през 90-те години на миналия век смяташе, че мозъците на възрастните са неспособни да отглеждат нови нервни клетки и да променят своите модели на вкоренено поведение и навици. Традиционната мъдрост казва, че сте родени с всички мозъчни клетки, които някога ще имате, което означава, че мозъкът ви неизбежно ще намалее с възрастта.
Днес е добре известно, че неврогенезата - създаването на нови мозъчни клетки, се извършва в няколко региона, особено в хипокампуса, който е отговорен за образуването на нови краткосрочни спомени, които след това се прехвърлят в кората за дългосрочно извличане. Изненадващ резултат от изследванията на неврогенезата е, че упражненията засилват ефекта. И при плъхове, и при хора, аеробните упражнения водят до по-голям обем на мозъка.
Проучване, ръководено от Щатския университет в Колорадо, разглежда 250 по-възрастни индивиди, които водят заседнал живот, но иначе са нормални. Всички те направили основни сканирания и след това бяха разделени на три групи. Първата (контролната група) правела упражнения за разтягане и баланс три пъти седмично. Втората тестова група ходела бързо 3 пъти седмично в продължение на 40 минути, докато третата сравнителна група се занимавала с танци и колективна хореография 3 пъти седмично. След 6 месеца всяка група била подложена на последващи сканирания.
Обективно, и пешеходците, и танцьорите били по-добра аеробна форма. И макар и двете кохорти вече имали по-големи връзки от бяла материя, увеличението било е най-забележимо при пешеходците. Те също подобрили представянето си при тестове за памет, докато танцьорите - не. Междувременно членовете на контролната група, които изобщо не са тренирали аеробно, показали изтъняване на бялото вещество и спад на когнитивните резултати.
Резултатите (и тези от подобни проучвания) показват, че бялото вещество остава гъвкаво и активно, независимо от възрастта на човека и че няколко бързи 40-минутни разходки седмично може да са достатъчни, за да предотвратят влошаването на паметта.
Проучването също така показва как науката е противоинтуитивна. Тоест, често е опасно да се разчита на "логично" мислене, а не на действителни експерименти, които дават твърди факти. Може да изглежда логично, че ако малко аеробно усилие е добро, тогава повече, като танци или дори бягане, трябва да са по-добри. Но това се оказва невярно.
Именно ходенето доведе не само до по-голям обем бяло вещество, но и до значително увеличение на префронталната кора на мозъка. Префронталната кора участва в преценката, разсъжденията, планирането и темперамента и е една от първите области, които намаляват при различни форми на деменция. В допълнение към намаляването на риска от деменция, здравето на имунните клетки в централната нервна система (микроглия), които се справят с инфекциите и възпаленията, е високо при тези, които водят по-активен начин на живот.
Изненадващо следствие от това изследване може да действа като предупреждение, а именно, че забавянето на походката може да бъде ранен маркер за дегенерация на мозъка, особено атрофия на хипокампа и вентрикуларно разширение. Високата цена по отношение на енергията, необходима за мобилност, е свързана със забавяне на вървежа, а бавната походка е свързана с когнитивния спад и болестта на Алцхаймер.
Все още не сме напълно сигурни защо упражненията водят до по-здрава мозъчна тъкан и по-добро мислене, но просто като ходите можете да се поддържате във форма с напредването на възрастта.