Един лекар и един специалист по биоетика се опитват да привлекат вниманието на колегите си към значението на етиката в медицинските изследвания, особено в случая на авангардните репродуктивни технологии – клониране и партеногенеза, които в момента се разработват при животни.
Oт момента, в който лекарите положат Хипократовата клетва „да не причиняват вреда“, те се ангажират с етично вземане на решения в своята професия, напомнят в статия на The Scientist Джон Лойк (John D. Loike), ръководител на катедрата по биоетика в Нюйоркския медицински колеж и професор по биология в частния еврейски университет Туро в САЩ и Алън Кадиш (Alan Kadish), кардиолог и президент на Университета Туро.
Друг основен етичен принцип по отношение на научните репродуктивни изследвания е „само защото можем, не означава, че трябва“, казват авторите на статията.
Този принцип означава, че когато се експериментира с нови биотехнологии, те трябва да имат медицинско или изследователско приложение. Тъй като репродуктивната медицина често може да предизвика етични проблеми, всяко изследване на репродуктивна технология трябва да предлага определени ползи за човешкото здраве или човешкото безплодие, за да е достойно за развитие.
Според авторите това трябва да бъде фокусът за оценка на новите репродуктивни техники и не всички успяват да удовлетворят изискванията.
Етичните опасения възникват от перспективата за клониране на хора и генериране на човешки ембриони чрез партеногенеза, което означава възпроизвеждане на организъм от неоплодена яйцеклетка. Етичните проблеми, свързани с клонирането, започват още когато Иън Уилмут съобщава за клонирането на овцата Доли през 1997 г., а технологията продължава да напредва през последните 25 години, въпреки постоянните опасения относно перспективата да се приложи към хората.
Изследователите например са успели да клонират 581 мишки от една клетка без ясно медицинско приложение за това как тази технология ще подобри човешкото здраве или ще се бори с безплодието по начини, които са едновременно етични и безопасни.
Освен това, клонирането на човешкото потомство ще бъде непосилно скъпо и освен ако не е покрито от здравно осигуряване, ще бъде достъпно само за богатите. В момента струва 50 000 долара за клониране на домашен любимец и 35 000 долара за клониране на котка според ViaGen, компания, която предлага тази услуга. При толкова високи разходи за клониране на домашни любимци клонирането на човешки същества очевидно би било непосилно за по-голямата част от хората. Следователно репродуктивното клониране не отговаря на стандарта на медицинската етика на справедливостта – че медицинските интервенции за лечение на болести трябва да бъдат финансово достъпни за всички.
Подобно на изследванията за клониране, една наскоро публикувана статия в PNAS за партеногенезата предизвиква етични опасения. Изследването представлява невероятно научно постижение: създаване на поколение мишки от неоплодени миши яйца без използване на сперматозоиди. В този случай две яйца от една и съща мишка са слети в една клетка и след това третирани с технологията за редактиране на гени CRISPR. Модифицираните ембриони са трансплантирани на сурогатни майки, които раждат жизнеспособно, доносено потомство. Не само, че мишките са създадени без бащи, но този процес на „непорочно зачатие“ създава котило от малки мишки, които са идентични генетични клонинги на майка си.
Няма научна причина тази еднородителска технология да не може да се използва за генериране на клонирани човешки ембриони, но има етични причини, поради която не трябва, смятат Джон Лойк и Алън Кадиш.
Има много противоречия относно това дали трябва да бъдат създавани човешки същества освен с помощта на яйцеклетка и сперма. Преди тридесет години много учени смятаха, че създаването на човешки ембрион се основава на един чисто биологичен факт - оплождането. След клонирането на Доли, традиционното определение за човешки ембрион се променя, защото бе станало възможно да се създават човешки същества чрез процедури, различни от оплождането.
Репродуктивните процеси, които работят в природата, са включени в еволюцията на човешкия живот. Партеногенезата, подобно на клонирането, представлява нетрадиционна репродуктивна технология, която не се използва от нито един бозайник.
Етичната загриженост на авторите на статията в The Scientist е предизвикана от това, че използването на такива биотехнологии, които работят срещу природата, може да определят как да се развиваме като вид.
"Следователно произходът на живо човешко същество от партенот [ембрион, произведен от неоплодена яйцеклетка] според нас е неетично. Освен това, трябва да разгледаме въпроса как да дефинираме човешки ембрион, както е разгледано в "насоките на ISSCR (International Society for Stem Cell Research) за изследване на стволови клетки и клинично им приложение. Те заявяват, че човешкият ембрион се „образува чрез оплождане на човешки яйцеклетки от човешка сперма, включително ооцит и/или сперма, генерирана от [in vitro гаметогенеза]“. Тези насоки обаче също предизвикват етични опасения относно формирането на партеногенетичен човек без принос на човешка сперма:, пишат авторите.
"Ние вярваме, че методологиите CRISPR/партеногенезата, използвани в документа, публикуван в PNAS, биха били етично неприемливи при хората по друга причина. Авторите на този документ не предоставят подробности, обясняващи как тяхната технология ще подобри лечението на безплодие при хора или здравните грижи в бъдеще."
Тяхното изявление за въздействието е неясно: „Успехът на партеногенезата при бозайници отваря много възможности в селското стопанство, научните изследвания и медицината. Нетрадиционните репродуктивни технологии изискват медицинска полза, за да бъдат етично приемливи, дори преди да разгледаме определението за човешки ембрион.
Според Лойк и Кадиш технологиите CRISPR и партеногенезата, използвани в документа, публикуван в PNAS, са етично неприемливи да се прилагат върху хората и по друга причина. Авторите на този документ не са обяснили как тяхната технология ще подобри лечението на безплодие при хората или здравните грижи в бъдеще.
Изявлението в документа е неясно и не задоволява Лойк и Кадиш: „Успехът на партеногенезата при бозайниците отваря много възможности в селското стопанство, научните изследвания и медицината. Нетрадиционните репродуктивни технологии изискват медицинска полза, за да бъдат етично приемливи, дори преди да разгледаме определението за човешки ембрион.
Авторите на статията в The scientist подкрепят приложението на технологията за редактиране на гени CRISPR и дават много примери за успешното й прилагане.
"Важно е да се подчертае, че технологията CRISPR сама по себе си е етично приемлива при правилните условия. CRISPR предлага потенциално важни приложения, включително диагностициране на човешки заболявания, увеличаване на дълголетието, унищожаване на вируси, трансформация на органите на прасета, за да бъдат трансплантирани на хора, и лечение на много от 7000-те генетични заболявания, от които страдат много хора. Например Vertex Pharmaceuticals наскоро представи клинични данни за лечение на сърповидно-клетъчната анемия или бета таласемия, които подсилват аргументите за прилагането за пионерното лечение за редактиране на гени CRISPR. Предвижда се това лечение да струва драстично по-малко от 1,7 милиона доларакоито здравните застрахователи харчат, за да се грижат за хора със сърповидно-клетъчна болест през целия им живот. По този начин тези приложения отговарят на етичните стандарти за подобряване на човешкото здраве и справедливост за всички."
На хоризонта са и други нови технологии в услуга на репродуктивното здраве и точно те заслужават непрекъснато финансиране и изследвания, подчертават Лойк и Кадиш:
"Например учени са експериментирали с трансплантация на стволови клетки, произвеждащи сперматозоиди, от безплодни мъжки мишки на женски мишки, за да създадат бебета мишки, и сега има няколко клинични проучвания при хора, изследващи безопасността и осъществимостта на подхода за използване на криоконсервирани тестикуларни стволови клетки за възстановяване на производството на сперма. Това е етично оправдана технология, която може да има ценни приложения за човешкото здраве. Например потенциално може да се използва от мъже, подложени на лечение за рак на тестисите, за да имат деца."
В заключение авторите на статията подчертават:
"От времето на Хипократ биоетиката предлага отправна точка за справяне с трудните дилеми, поставени от медицината. Ако учените искат да продължат да изследват партеногенезата като репродуктивна технология, те трябва да представят конкретни обяснения за това как тя ще функционира етично. Те трябва да обяснят как технологията ще подобри човешкото здраве, ще се справи с човешкото безплодие и ще предложи достъпни услуги, които са от полза за всички. Досега не са го направили."
Viable offspring derived from single unfertilized mammalian oocytes - Yanchang Wei, Cai-Rong Yang, and Zhen-Ao Zhao - Proceedings of the National Academy of Sciences of the United States of America, March 7, 2022 119 (12) e2115248119 - https://doi.org/10.1073/pnas.2115248119
Opinion: The Reproductive Technology Advances No One Asked For, John D. Loike and Alan Kadish, The Scientist
