Главният прокурор изпрати до председателя на Комисията по конституционни и правни въпроси в 47-ото Народно събрание (НС) Милен Матеев становище по Законопроект за противодействие на корупцията, внесен на 09.06.2022 г. от народния представител Андрей Гюров и група народни представители.
В становището се посочва, че законопроектът не може да бъде подкрепен, тъй като представлява механичен сбор от цели глави или отделни норми, които се отменят от действащия Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ) и се „пренасят“ изцяло в предложения Закон за противодействие на корупцията. Нормите са изпълнени с вътрешни противоречия и са в разрез с основни принципи на наказателния процес, като при изготвянето на законопроекта очевидно са доминирали политическите над правните решения.
Акцентира се също, че мотивите на законопроекта не отговарят на изискванията на Закона за нормативните актове (ЗНА). В по-голямата си част те съдържат политически декларации, както и подбрани избирателно текстове от годишните доклади на Европейската комисия относно върховенството на закона (за 2020 г. и 2021 г.), с цел представяне в негативна светлина прилагането на действащия закон, въпреки редицата положителни оценки в двата доклада относно дейността на КПКОНПИ.
Налице са редица несъответствия относно избирането и мандатността на членовете на новосъздадените две комисии. От една страна за членовете на Комисията за противодействие на корупцията (КПК) е предвидена възможност за втори мандат (общо 12 години), а от друга, за членовете на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) продължава да действа забраната за повече от един мандат (6 години). Отрицателна оценка следва да получат и предлаганите периодични проверки за почтеност на членовете на КПК – не толкова защото е неясно как те ще се организират и провеждат от парламентарна комисия, а защото непреминаването на такава проверка не е свързано с каквито и да е последици. Не може да бъде подкрепено и предложението правилникът за организацията и дейността на КПК да подлежи на предварително съгласуване от Министерския съвет, при положение, че Комисията е независим държавен орган, избиран и контролиран от Народното събрание.
Съгласно предложените промени ще бъде премахнато правомощието на Комисията да съгласува всеки законопроект, изготвен от органите на изпълнителната власт относно наличието на корупционен риск, както и да извършва последващ анализ на въздействието на закона. Това представлява едно от най-силните средства в превенцията на корупцията и често има значителен обществен отзвук.
Основен акцент на законопроекта са разследващите функции на новосъздадената Комисия за противодействие на корупцията и свързаните с тях изменения в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС). Предложените промени добавят към сега съществуващите разследващи органи и назначените на длъжност „разследващ инспектор“ в КПК. Необяснимо е защо законопроектът не предвижда изискване за висше юридическо образование за заемането на тази длъжност. В законопроекта липсва също така и норма, която да въвежда правила за разпределение на досъдебните производства между разследващите инспектори, за разлика от въведеното случайно електронно разпределение в съдебната власт и по ЗМВР. С предложените изменения в НПК на разследващите инспектори се възлага провеждането на разследване за изключително широк кръг от престъпления, без значение дали те са извършени от лица, заемащи висши държавни длъжности. Ако предложените промени се приемат, ще се окаже, че значителен брой престъпления, сега разследвани от разследващи полицаи от състава на МВР, ще се възложат за разследване на инспекторите от КПК, която няма нито този капацитет, нито териториални структури.
Особено безпокойство будят разпоредбите относно оперативно-издирвателната дейност, осъществявана от КПК. Чл. 48 от законопроекта предвижда, че тя се извършва и чрез белязване на обекти и предмети, извършване на наблюдение, проникване в помещения и транспортни средства, оперативно внедряване чрез разследване със служител под прикритие, доверителна сделка, контролирана доставка и др. Ал. 2 предвижда това да се осъществява по ред, определен с инструкция (наредба, според чл. 47 ал. 2), приета от Комисията. Посочените по-горе „специфични способи“ всъщност са оперативни способи по смисъла на чл. 2 от ЗСРС и прилагането им е допустимо само съобразно разпоредбите на този закон и след предварително разрешение на съдия, каквото тук не се предвижда. Противоречиви са и предлаганите изменения в ЗСРС. Предвижда се право да искат използване на СРС да имат както самата Комисия за противодействие на корупцията, така и разследващите инспектори към нея, като всъщност за тях искането се прави еднолично от председателя на Комисията. Дейността на разследващите инспектори обаче е подчинена на НПК и съобразно разпоредбите в този кодекс искането – в рамките на образувано наказателно производство, се прави от наблюдаващия прокурор. Отделен е въпросът и как Комисията, като колективен орган, в останалите случаи ще приема решения за отправяне на искане за използване на СРС.
В заключение според вносителите в законопроекта „са заложени достатъчно предпазни механизми, за да не се превърне (Комисията) в тромав и репресивен орган и да спазва правата и законните интереси на гражданите.“ С предложения законопроект обаче тези цели не могат да бъдат постигнати, най-вече поради слабости в използваната правна техника за изготвянето му, както и поради очевидното доминиране на политическите над правните решения в него.
Пълният текст на становището на главния прокурор – в прикачения файл.
