В специална Декларация, разпространена от Министерството на външните работи, се посочва, че позоваването в документите на ЕС на официалния език на Република Северна Македония по никакъв начин не трябва да се интерпретира като признание от страна на Република България на "македонски език".

В декларацията се казва още, че:

• Българският книжовен език има шест регионални писмени норми (кодификации). Три от тях се основават на диалекти, а три на книжовния български език.
• Създаването на „македонски език“ през 1944-1945 г. в бивша Югославия е акт на вторична кодификация (ре-кодификация), основаващ се на българския книжовен език, допълнително „обогатен“ с местни форми, като по този начин се симулира „естествен“ процес, базиран на диалектна форма.

Декларацията беше представена от България на заседанието на постоянните представители в Брюксел при гласуване на Преговорната рамка на Скопие.

Документът ще бъде взет предвид от Съвета на ЕС и ще бъде отчетена българската позиция.

С мерки в три документа - Преговорната рамка, Заключенията на Съвета и двустранни протоколи - България залага мерки за стриктно изпълнение на Договора за добросъседство от 2017 г. от страна на Скопие, за което ще следи ЕК.

Пълният текст на декларацията:

ЕДНОСТРАННА ДЕКЛАРАЦИЯ ОТ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Като се позовава на параграф 7 от Заключенията на Съвета по [Разширяване – Северна Македония и Албания] от [Юли 2022],

Като се позовава на параграф 22 от Преговорната рамка за присъединяване на Република Северна Македония към ЕС и споменаването в него на официалния език на Република Северна Македония, съгласно нейната Конституция, като език за превод на законодателството на ЕС,

С настоящата декларация България потвърждава следното:

Българският книжовен език има шест регионални писмени норми (кодификации). Три от тях се основават на диалекти, а три на книжовния български език. Създаването на „македонски език“ през 1944-1945 г. в бивша Югославия беше акт на вторична кодификация (ре-кодификация), основаващ се на българския книжовен език, допълнително „обогатен“ с местни форми, като по този начин се симулира „естествен“ процес, базиран на диалектна форма.

Всякакво позоваване на официалния език на Република Северна Македония в официални/неофициални документи/позиции/изявления и други на ЕС и неговите институции, органи, служби и агенции трябва да бъде разбирано стриктно в съответствие с Конституцията на тази държава и по никакъв начин не трябва да се интерпретира като признаване от страна на Република България на „македонски език“.

България продължава да се придържа към езиковата клауза, залегнала в Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, подписан в Скопие на 1 август 2017 г. между Република България и Република Македония, за целите на двустранни договори/споразумения/меморандуми и други между двете държави.