Румен Радев състави четвъртия служебен кабинет, откакто той е президент, и му постави ключови задачи за изпълнение. Но под прозападното и държавническо лице прозира и маската на скрито отместване на изток, пише Веселин Стойнев в анализ за ДВ.
Едно служебно правителство има твърде много профили и трудно може да бъде „прочетено“ еднозначно. Единият профил е експертният му характер, който предполага в него да участват предимно хора от средния ешелон: заместник-министри, посланици, мениджъри, политици, останали в изолация в собствените си партии. Както и хора, които вече са били министри на един президент, който за четвърти път съставя служебен кабинет.
За трети път Христо Алексиев е транспортен министър, Атанас Пеканов – вицепремиер по управление на еврофондовете. А самият премиер Гълъб Донев влиза за четвърти път в служебно правителство, след като два пъти бе социален вицепремиер на Стефан Янев и веднъж служебен министър на Огнян Герджиков. Мнозина други в неговото правителство вече са били служебни министри или заместник-министри при президента Радев.
Някои доста по-известни лица са отказали
Да не забравяме обаче, че има и профил, оформил правителствения състав, след като първоначално поканени за титуляри за отказали. Твърди се например, че някои доста по-известни от вече назначените са отказали да оглавят финансовото и външното министерства.
Третият профил е реверансът към ключови позиции на някои основни партии. Иван Демерджиев, който вече беше служебен правосъден министър, сега е вицепремиер и министър на вътрешните работи. С яростните си изяви срещу Иван Гешев той изцяло удовлетворява „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“, като се очаква и да продължи делото на Бойко Рашков по възпирането на купения вот на изборите. Знак за продължаване на посоката за сериозна реформа на прокуратурата е и назначението на Крум Зарков за правосъден министър.
В същото време сериозен реверанс към интересите на ДПС е назначението на Георги Тодоров за министър на електронното управление. Той бе шеф на „Пристанищна инфраструктура“ и даде без търг поръчка за близо 400 млн. лв. за удълбочаване на плавателните канали на варненското пристанище, след като Ахмед Доган придоби ТЕЦ „Варна“. А като транспортен министър в първия кабинет на Янев на парламентарен въпрос на „Демократична България“ отговори, че не знаел за липсата на проведен търг.
Кой е Гълъб Донев и какво може да се очаква от него?
Четвърти е профилът на самия премиер, който ще даде и облик на кабинета. Гълъб Донев е социален експерт, който същевременно е известен със своята диалогичност. Така очакването е в правителствената политика да се постави акцент върху социалните въпроси, както и да се заложи на диалога в навечерието на наслагващи се кризи. Това ще изисква туширане на сблъсъци и претенции от различни обществени групи и успокояване на общественото напрежение до и след изборите.
Пети профил е самата структура на правителството. Президентът запазва наследените от предходния редовен кабинет министерства, както и броят на вицепремиерите. Разликата е, че четирите вицета сега не са функция на партийни квоти, а на управленски сфери – обществен ред и сигурност, социални политики, икономически политики, еврофондове. Ресорите са същите като в предходните два служебни кабинета на Стефан Янев, с добавката на още един – по икономическите политики.
Шести профил е подборът на лични лоялности към президента. Премиерът и военният министър са доверени лица на Румен Радев в президентската администрация, дори са завършили военно-въздушното училище в Долна Митрополия като него. За Гълъб Донев не е известно да проявява каквито и да било политически амбиции и да се отклонява от амплоато си на стриктен изпълнител. А самият брой на вицепремиерите гарантира балансиране на евентуални други амбиции за лидерство в правителството. Така президентът си гарантира пълен контрол над изпълнителната власт, която излъчва.
Сериозна промяна на управленския курс?
Седмият профил демонстрира къде ще се почувства сериозна промяна на управленския курс спрямо досегашния и кой ще пострада най-много от това. За министър на икономиката и индустрията е назначен Никола Стоянов, доскорошен шеф на Вазовските машиностроителни заводи, когото Корнелия Нинова уволни. Като се има предвид и очакването на председателя на Стратегическия съвет към президента Александър Маринов, изказано по БНР в неделя, да се провери имало ли е износ на военна продукция през трети страни за Украйна, очевидно наследникът на лидерката на БСП ще трябва да проверява какво точно тя е подписвала в министерството.
Назначаването на най-силния ѝ вътрешнопартиен опонент Крум Зарков за министър също е сериозен шамар срещу Нинова. Зарков очевидно няма да попадне в изборните ѝ листи, но ще може да оспорва лидерството ѝ след това с още по-висок авторитет. В кабинета са още двама критици на Нинова: Явор Гечев, министър на земеделието, и Весела Лечева, министър на младежта и спорта.
Осмият профил засяга ключовия за това правителство енергиен сектор. Президентът не крие амбицията си да върне руския газ в България. Министър на енергетиката обаче не стана близкият до него бивш шеф на „Булгаргаз“ Николай Павлов, уволнен в началото на годината – явно, за да не е прекалено очевидна реставрацията. Завоят към Москва, който няма как да избегне улики (за нарушения или поне пропуски) срещу бившите управляващи, е по-изгодно да се вземе от „външен експерт“, какъвто е назначеният за министър специалист по преструктуриране на предприятия и разрешаване на кризи Росен Христов, който освен това е свързван с бизнесмена Богомил Манчев, който има тесни контакти с Русия.
Президентът очерта държавнически кризисен анфас на служебния кабинет. Постави му за задача да преодолее рисковете от войната в Украйна, които застрашават сигурността ни, енергетиката и продоволствието. Заръча му да работи за превъоръжаването на армията и за подобряване оперативната ѝ съвместимост с НАТО и да реши проблема с доставките и цените на газ. Както и да подготви липсващи закони по Плана за възстановяване и устойчивост и дори да продължи „забуксувалата съдебна реформа“.
Под западна маска с лице на изток
Под това прозападно и държавническо лице обаче прозира и маската на скрито отместване на курса на изток. Президентът отдавна нарича войната война, а не спецоперация като предишния си служебен премиер, и признава, че енергийната криза идва от нея. Но поставя на кабинета „Донев“ задачата да не допусне „въвличането на страната в конфликта“, което лесно се чете като „неутралност“ и прекратяване на всякакви опити за пряка или непряка оръжейна помощ за Украйна. А осигуряването на газови доставки на добра цена почти сигурно значи възстановяване действието на договора с „Газпром“, за което призова посланик Митрофанова преди седмица.
Този завой на изток е туширан с още прозападни заявки – „решителна крачка към Шенген, защото не можем да останем в периферията на ЕС“, както и с разкриване на корупционни действия на по-предишните управляващи (магистрала „Хемус“), но и провалени пътни ремонти от предишните управляващи. Правителството не е Б-отборът на управлението, каза премиерът Донев, а президентът съвсем конституционно отбеляза, че следващото редовно управление ще решава стратегическите въпроси на страната.
При тежката спирала от кризи обаче един служебен А-отбор може да направи сериозна промяна в геополитическия курс на държавата, гарантирана и чрез промяна и във вътрешно-политическите баланси. Ако това правителство нанесе тежки удари по Корнелия Нинова, това ще отлее от БСП електорат към „Възраждане“ и „Български възход“. Ако удари и по „Продължаваме промяната“, печелившият ще е ГЕРБ, който може да е мандатоносител след 2 октомври. Това ще е много изгодна позиция за Румен Радев да балансира между Запада и Изтока в политическа среда със сериозно отслабена прозападна ориентация.
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.
уважаеми г-н президент
Малазанеца