Има ли Тайван стратегия за отбрана при нападение от Китай? На какво или кого може да разчита Тайпе, ако Пекин реши да интервенира на острова? Тук отговаряме на тези и други въпроси на фона на новото напрежение в региона.

Напрежението между Пекин и Вашингтон се покачва все повече, след като председателката на Камарата на представителите в американския Конгрес Нанси Пелоси пристигна във вторник на посещение в Тайван, който официално носи името Република Китай - Republic of China (ROC).

Пелоси, която е най-високопоставеният американски представител след президента Джо Байдън и вицепрезидентката Камала Харис, критикува остро Китай от години. В същото време тя подкрепя открито всяка опозиция на Пекин - протестиращите от площад Тянанмън, тибетския будистки лидер Далай Лама, хонконгските продемократични активисти.

Посещението на Пелоси в Тайван разгневи китайските власти, които засилиха агресивното си патрулиране и прелитания във въздушното пространство на Тайван, като същевременно интензивираха военните учения в региона.

Ще защитят ли САЩ Тайван?

Не е ясно до каква степен Тайван може да разчита на подкрепа от САЩ, ако се стигне до агресия от страна на Китай. Десетилетия наред Вашингтон поддържа “стратегическо двусмислие” по адрес на Тайван - в приятелски отношения е с правителството там, но без да поддържа официални дипломатически отношения, и без да признава формално суверенитета на страната. Белият дом продава оръжия на Тайван, но не се ангажира официално с военна помощ в случай на интервенция на острова.  

В същото време Китай смята Тайван за своя територия и планира да си я отвоюва обратно. През последните десетилетия Китайската комунистическа партия подготвя своето военно крило, известно като Народна освободителна армия на Китай (НОАК). Тя превъзхожда по численост тайванските сили и според някои експерти е по-мощна от силите, които поддръжниците на Тайван, като САЩ или Япония, биха могли да вкарат в региона. Но това не означава, че Тайпе е напълно безпомощен срещу евентуална атака на НОАК.

Асиметрична война

Потенциалният риск от инвазия на Китай в Тайван съществува от десетилетия - достатъчно време, в което островната държава да развие отбранителна стратегия. За да се справи с огромен противник като Китай, Тайван е възприел метода на асиметричната война, чиято цел е да направи инвазията много трудна и скъпа за врага. 

Тайван е натрупал големи запаси от противовъздушни, противотанкови и противокорабни оръжия и боеприпаси. Това включва безпилотни летателни апарати и по-евтини боеприпаси, като мобилни крилати ракети за брегова охрана, които могат да унищожават скъпите военни кораби и военноморско оборудване на Китай.

Бързоходните кораби с технологията "стелт" и ракетни катери с малка водоизместимост са друго относително евтино, но високоефективно оборудване. Те могат да бъдат разпръснати сред рибарските лодки в пристанищата на Тайван. Морските мини и бързоходните кораби за поставяне на мини също биха могли да усложнят десантните операции на всеки нахлуващ флот.

Многопластова защита по море

Ако иска бързо да превземе острова, НОАК ще трябва да транспортира през пролива много войници и големи количества провизии - бронирани машини, оръжия, боеприпаси, храна, медицински материали и гориво. Това е възможно само по море, тъй като въздушните превози и флотилиите от самолети имат ограничен капацитет.

Територията на Тайван включва верига от острови, някои от които са в близост до китайските брегове. Оборудването за наблюдение, инсталирано на тези острови, може да засече първия флот, който тръгва от бреговете на Китай. Предполага се, че това ще даде на тайванските сили достатъчно време да координират многопластова защита.

Морските мини, съчетани с бързоходни кораби и ракетни щурмови катери, заедно с наземни боеприпаси, разположени на бреговете и близките острови, ще направят НОАК уязвима, преди да получи възможност да започне операция.

Партизанска война

Тайван е подготвил градовете си и за партизанска война, в случай че НОАК успее да стигне до острова. Преносими зенитно-ракетни комплекси (MANPADS) и мобилни противотанкови оръжия, като например артилерийските ракетни системи HIMARS, могат да се използват в градски боеве, а сградите могат да бъдат превърнати в казарми.

Според доклад от 2017 г., публикуван от фондация RAND, във военния резерв на Тайван има 2,5 милиона души плюс още 1 милион доброволци от гражданската отбрана. Това е около 15% от населението на Тайван - един мъж на всеки четирима.

Защита на отбранителните системи

Една от основните цели на тайванската военна стратегия е да защити основните си отбранителни системи, включително самолетите и системите за антибалистична отбрана, които могат да прихващат балистични ракети и да нанасят щети на нахлуващите сили.

През последните няколко години Тайван закупи десетки модерни изтребители от САЩ, като същевременно произвежда свой собствен “изтребител за местна отбрана”. Много от самолетите се държат в укрепени бази, като пилотите се обучават да използват магистрали за кацане, ако летищата са бомбардирани. Освен това, независимо дали САЩ ще се намесят или не, Вашингтон обещава да продължи да продава отбранителни системи и да предоставя разузнавателна подкрепа на Тайван.

Всички тези мерки помагат на Тайван да изпрати послание на Китай, че ако избухне война, тя ще бъде продължителна, скъпа и кървава. Въпреки това за малка държава като Република Китай най-добрият сценарий би бил конфликт да няма.