Репортерът на Асошиейтед прес Джошуа Гудман дошъл в комплекса на института "Шътокуа" в западната част на щата Ню Йорк, за да избяга за седмица от новините, но не могъл да се скрие от тях, защото те го намерили.
Гудман, който е кореспондент на Асошиейтед прес за Латинска Америка и живее в Маями, присъствал на лекцията на Салман Рушди вчера, когато писателят бил нападнат и намушкан с нож на подиума.
Журналистът, оборудван само с мобилния си телефон, казал чао на съпругата си и я помолил да вземе децата им, преди да отиде на работа. Той издиктувал думи и направил снимки и видеозапис, с помощта на които светът узна, че някой се е опитал да изпълни издаденото на държавно ниво религиозно предписание за смъртта на Рушди, чиято книга от 1988 г. "Сатанински строфи" е смятана за богохулна от много мюсюлмани.
"Не можех да повярвам какво се случва, само така мога да го опиша", каза Гудман. "Това беше последното място на света, на което очакваш да се случи подобно нещо."
Институтът е на над един век и се намира на повече от час от най-близкия голям град Бъфало, щата Ню Йорк. Комплексът на института е с възможностите, които предоставя за уединение през лятото за духовни размисли или за образователни цели като летни лагери. Гудман е един от общо 13 души, дошли със семействата си и наели къщи на територията на комплекса за седмица. Той оставил компютъра си и игнорирал имейлите си, а в четвъртък вечер със семейството му се любували на пълнолунието над езерото Шътокуа.
Беседата с Рушди, рекламирана като лекция с фокус върху темата за важността на това преследваните писатели да имат място за работа, била обявена като един от акцентите в тазседмичната програма на института. Гудман дошъл в открития амфитеатър малко преди началото на събитието.
Заплахите срещу Рушди, за чиято глава е обявена награда от 3 милиона долара и който прекарва години наред, укривайки се, не са забравени. Някои от зрителите дори се шегуват нервно, че не искат да са на първия ред. Но на това място, където много от семействата дори не заключват вратите си нощно време, мерките за сигурност почти изцяло липсват, каза Гудман.
Рушди седнал и тъкмо бил представен, когато нападателят се качил на подиума и го атакувал. От мястото, където бил, Гудман не можел да види със сигурност дали бият или намушкват Рушди с нож, докато не видял кръвта.
"Беше миг на ужас", каза той. "Никой от публиката не можеше да повярва какво се случва."
Когато на мястото нахлул полицай с полицейско куче и се затичал към подиума, Гудман разбрал какво става и превключил на репортерски режим. Бързо изпратил имейл до няколко от редакторите си в Асошиейтед прес за случващото се и самият той тръгнал към подиума.
Гудман опитал да направи снимки и да интервюира очевидци, въпреки че от персонала на института помолили него и публиката да напуснат, каза той. Като кореспондент в Латинска Америка Гудман е отразявал протести, затова сцените на насилие не са нещо непознато за него, но никога не е виждал нещо толкова натуралистично.
Асошиейтед прес пусна първото кратко съобщение за новината в 11:06 ч. източноамериканско време, последвано от първия малко по-подробен материал на агенцията по темата шест минути по-късно.
Едва след час работа Гудман осъзнал, че това е било едно от най-ужасните неща, на които е ставал свидетел в живота си. "Беше извършено толкова хладнокръвно и толкова целенасочено", каза той.
Гудман каза, че съжалява, че подобно на мнозина и децата му се налага да се сблъскат с лошите новини от света. Искал да си даде малко отдих поне за седмица, а децата му да се наслаждават на летния лагер.
"Не изпитвам никакво удовлетворение от това да бъде свидетел на трагедии", каза той. "Изпитвам удовлетворение единствено от това да информирам другите."
