1894 лв. на човек от населението са усвоените европейски средства от община Първомай за периода 2007-15.06.2022 г.
За България са усвоени общо над 22 млрд. лева. Това е сумата на всички изплатени пари по проекти, финансирани от структурните и кохезионните фондове на ЕС от началото на 2007 година, в това число и помощта за предприятията в хода на ковид кризата, включени в системата ИСУН, по данни на Института за пазарна икономика /ИПИ/.
Въпреки, че средната сума изплатени средства е 3229 лв., община Първомай се намира в горната част на класацията и е далече от 95-те общини, които имат под 1000 лв. усвоени средства. От съседните ни общини единствено Асеновград е с повече усвоени средства – 3053 лв. и до Първомай се доближава само община Чирпан с 1786 лв. Дори община Димитровград е с далече по-малко изплатени европейски пари – 1077 лв.
От класацията е видно, че малките общини, които привличат значителни суми по европейските фондове обикновено изпълняват проекти със значимост отвъд конкретната община. В случая на община Първомай такъв е проектът за водния цикъл. Освен за него по-голямата част от средствата са използвани за инфраструктурни обекти – подмяна на водопроводна мрежа, ремонт на улици и др. Според анализа на ИПИ причина за по-ниската усвояемост в общините от калибъра на Първомай, се дължи на сравнително ограничен административен капацитет.
Данните за 2022 г. отново показват, че харченето на европейски фондове не допринася за икономическото сближаването на отделните региони. От института напомнят, че много по-смислено е да се използват тези средства за подобряване на бизнес средата и привличане на местни инвестиции, отколкото да се търси подобряване на градската среда с невинаги ясна полза, като например изграждане на стадиони, градинки и транспорт при неясна перспектива за дългосрочна устойчивост и осигурено финансиране на поддръжката. Това още веднъж показва нуждата от фискална децентрализация, заключават от ИПИ, която да увеличи капацитета на всяка община да събира повече собствени приходи, с които да решава местни проблеми.
Теодора Кирякова