Не, новият им филм "Don't Worry Darling" не е "феминистки манифест" и не е за натиска на очакванията върху мъжете.

Интересно интервю с Хари Стайлс, Крис Пайн и Джена Чан на Fred Film Radio, което е инсайдер на фестивала във Венеция. Там те представят новия си филм "Don't Worry Darling" - психологически трилър антиутопия, режисиран от Оливия Уайлд.

Още с първите си думи водещата атакува Хари Стайлс с въпрос за социалната роля на мъжете и натиска, който те усещат от обществото да побеждават, да се грижат за жената и детацата си, да носят храна и пари вкъщи. Героите на Хари Стайлс и Крис Пайн са протагонисти във филма и тя ги пита дали те и двамата не са жертви на натиска от обществото.

На този директен и сложен въпрос Хари Стайлс не отговаря директно с тихия си и деликатен глас. Доста уклончиво, но стига до темата все пак, като казва, че покрай нещата, които е прочел напоследък, е разбрал, че много мъже усещат натиск да имат чувства или да се отворят за чувства, или чувстват сякаш трябва да имат чувства... всякакви такива усложнения. Повечето самоубийства се извършват от мъже, така че сугурно има такъв натиск, казва Стайлс и  споменава за токсичната мъжественост и яростните мъже, така че след филма той смята, че всички тези неща корелират.

Крис Пайн обаче директно отговаря с "не" дали героят му е жертва на натиска от обществото. Той изобщо не е жертва, а по-скоро социопат. Определено е социопат. "Но, да, мисля, че има проблем когато някой трябва трябва да е x или някоя трябва да е жена... И мисля, че
ограничението, което това поставя върху човешкото същество, което е много повече от пола, е смешно и ненужно ограничаване". Но по-важното за неговия герой е, че той е между хаоса и реда, което той напълно използва в своя полза. Той "канализира страха, който всички имаме и страхът е да си жив и когато си жив - да сме живи е естествено хаотично... Човешките същества са направили всичко  да изглежда, че има структура навсякъде и за съжаление, ако просто надникнете под това, всъщност е просто гъмжащ хаос. Така че мисля, че [филмът] е нещо, което заслужава да гледате и всъщност е полезно. Разговорите за останалото са куп глупости."

Водещата ги пита дали смятат филма за феминистки манифест. Крис Пайн обаче е против такива термини и иска тя да дефинира какво има предвид. "Това са просто големи термини, които не разбирам... Бих казал, че това със сигурност е история за овластяване и това със сигурност е история за властта и това със сигурност е история за тези с власт и тези без власт и със сигурност става въпрос за лъжа за паритета, за равенството или лъжа за щастието. Така че не знам дали бих казал, че е феминистки манифест, но със сигурност казвам, че предава усещане за дълбок гняв и дълбоко разочарование и дълбоко безпокойство сред определена част от хората, които се надяваме да получат добър отдушник и добър катарзис с филма на Оливия"

Хари Стайлс, казва, че филмът е за традиционно женомразко време и е невероятно актуален днес, когато на жените се отнемат техните права над собствените им тела. Той говори как хората сега харесват ретро дрехи и ретро архитектура, но връщането на това време е страшно.

"Мисля си какво толкова невероятно има във филмите и това е забавлението... Мисля, че филмът е наистина забавен. Любимото ми нещо е филмът да се усеща като филм. Филм, който има причина да отидете и да гледате на голям екран, и да има за какво да мислите след това. Мисля си, ако един филм ви разстрои или ви кара да се чувствате щастливи или ви кара да се чувствате силни - това е добър филм. Не мисля, че трябва хората да се чувстват наистина комфортно по време на наистина страхотен филм. Понякога мисля, че най-добрите филми са тези, които те карат да се чувстваш се малко некомфортно."

Момчетата определено усетиха натиска на феминистката и джендър тематика (която не е основното във филма, действието в който се развива в 1950-те години и разглежда как човек може да попадне в плен на стереотипите). Но устояха без да се отплеснат по съвременните стереотипи.

След техните деликатни и атристични отговори, водещата прехвърля натиска върху актрисата Джена Чан, която трябва да отговаря как жените получават власт.

Така че, ако се вълнувате от филми, по начина, описан от Хари Стайлс и Крис Пайн, то непременно трябва да гледате "Don't Worry Darling".

Ако сте привлечени от феминистка или джендър тематика, преди да се присъединете към надигащото се цунами от хейтъри в социалната мрежа, все пак гледайте филма. Наистина може да се окаже забавление и да ви накара да почувствате нещо некомфортно.