Петрол, газ, въглища. Досега това са енергоносителите, за които се говори най-много и които дават на Русия възможността да оказва най-голямо влияние върху Запада. От инвазията в Украйна на 24 февруари насам вносът на тези суровини попадна под част от санкциите на ЕС, Великобритания, САЩ и други западни държави. Повечето страни и сами решиха да ограничат вноса и употребата на руските ресурси.

Стрелбата в района на АЕЦ „Запорожие“ в последните дни насочи вниманието и върху още една зависимост – тази от ядрено гориво. Президентът на Украйна Володимир Зеленски поиска Западът да спре вноса си от Русия и за този сектор. Това обаче изглежда като много сложна задача, както по отношение на вноса на уран и ядрени реактори, така и за частите, необходими за поддръжка на действащите в западните страни руски мощности.

Каква обаче е ролята на Русия в глобалния цикъл на производството на ядрена енергия. Ето няколко аспекта от него.

Не са само мини и залежи

Русия е сред първите пет страни по залежи на уран. Страната разполага с приблизително 486 хил. тона или около 8% от световните запаси.

По данни от 2019 г. Австралия, Казахстан, Канада, Русия и Намибия са страните с най-много уранови залежи. Именно тази суровина е в началото на процеса по производство на ядрена енергия.

Въпреки големите залежи руският добив на ценния ресурс е относително нисък. През 2021 г. от мините в Русия е дошъл едва 5% от използвания в глобален мащаб уран.

Добивът обаче е само една част от процеса по производство на ядрената енергия. Суровият уран не може да бъде използван за гориво в централите. Той трябва да бъде преработен в уранов концентрат, трансформиран в газ, а по-късно обогатен. Точно в това се изразява и предимството на Русия.

През 2020 г. в цял свят работеха само четири завода за преработка на ядрено гориво – в Китай, Франция, Канада и Русия.

Именно Русия е най-големият играч и разполага с 40% от инфраструктурата за преработка на уран в света. Това поставя Москва на първо място по производство на преработения в газ уран (уранов хексафлуорид).

Същото важи и за обогатяването на уран, което е следващата стъпка в цикъла. Според данни от 2018 г. и тук капацитетът е разпределен само сред няколко държави, а 46% от него отново са за Русия.

Това прави Русия основен доставчик на уран и на обогатен уран. Според последните достъпни данни общо страните от ЕС купуват от Русия около 20% от естествения и 26% от обогатения уран, който използват. За САЩ процентите са съответно 14 и 28. Данните са за 2021 г.

Какви видове са ядрените реактори

Ядрените реактори от Русия са познати като ВВЕР (съкратено от Водо-водяной энергетический реактор или Водо-воден енергиен реактор). Развитието на тези реактори, които използват водата както за охлаждане, така и за модератор, започва от времето на СССР. Има няколко модела на реактори ВВЕР (като ВВЕР-440 и ВВЕР-1000), които се отличават най-вече по мощността си. В българската централа в Козлодуй преди работеха четири реактора от първия вид, а все още продължават да работят два реактора от втория.

В момента подобни реактори са активни в 11 страни, сред които освен България са още Чехия, Унгария и Финландия. Освен това на други места като Египет, Турция и Аржентина, в момента се изграждат подобни реактори или поне се планира да бъдат изградени такива.

Русия се смята за световен лидер по отношение на изнасянето на технология за развитие на ядрени централи. Между 2012 и 2021 г. „Росатом“ започна строежа на 19 реактора, 15 от които са предназначение за износ. Това е много пред следващите в списъка Китай, Франция и Южна Корея. За същия период например Китай започна изграждането на 29 реактора, но само два от тях са предназначени за чужбина. Франция и Южна Корея изграждат съответно два и четири реактора за други страни.

Откъде идва горивото за реактора

Реакторите работят с ядрено гориво, а често пъти то е точно определено за съответния реактор. Тук идва и следващото ниво на зависимост на някои държави от Русия. Въпреки че в света има няколко доставчици, за момента само руската "ТВЕЛ" е ауторизиран доставчик на гориво за реакторите ВВЕР-400.

Това означава, че държавите, които разчитат на Русия за доставки, могат да бъдат поставени под риск от временно прекъсване или намаляване на обема на работата в централите им. Такъв е случаят с четири реактора в Словакия и два в Чехия. Пети и шести реактор на АЕЦ „Козлодуй“ са от серията ВВЕР-1000 и рискът за България не е толкова голям.

Американската „Уестингхаус“ търси варианти за предоставяне на алтернативни доставки за ВВЕР-400, но все още не е получила лиценз. В същото време има опасения, че доставките от САЩ могат да са по-скъпи, а и няма яснота как „Уестингхаус“ ще обработва ядрените отпадъци.

Русия също така предоставя уран с ниво на обогатяване на изотопа ураниум 235 между 5 и 20% (известен като HALEU). Това е вид гориво, което се използва в по-модерни модели реактори, каквото има в САЩ.

Според американската администрация, която отговаря за ядрената енергетика, достъпът до HALEU е от ключово значение за развитието на реакторите в страната. В момента това гориво е в ограничени количества в САЩ, а Вашингтон търси възможности за проучване и развитие на точки за доставка. В момента единственият доставчик, който може да предоставя необходимите количества, е руската „Тенекс“, която е подразделение на държавната „Росатом“.

Единствената българска атомна електроцентрала също се подготвя за смяна на руското ядрено гориво. В момента АЕЦ „Козлодуй“ е изцяло зависима от Русия, откъдето единствено внася гориво.

„Нашата цел е в средата на 2024 година единият от реакторите да може да работи с гориво от „Уестингхаус“, каза през март бившият енергиен министър Александър Николов. По информация на Свободна Европа обаче по този въпрос не се работи ускорено.

Как Русия търси и намира нови пазари

Продажбата на ядрена технология е едно от нещата, които Русия опитва да използва за упражняване на меката си политика. Една от причините за взаимодействието на различни държави с Москва е, че от нея може да бъде получен пълен пакет от услуги в ядрената енергетика. Руската страна може не само да построи реактор и да достави гориво, но също и да обучи местни специалисти, да помага с въпроси по сигурността, да провежда стипендиантски програми и да складира обратно ядрените отпадъци.

Всъщност обаче най-сериозното средство е предлагането на атрактивни заеми. Обикновено те са свързани с държавни средства и представляват около 80% от общата цена на строежа. Така например Русия зае 10 млрд. долара на Унгария, 11 млрд. на Бангладеш и 25 млрд. на Египет за разширяване или изграждане на ядрени централи.

Докато 11 държави имат действащи или вече планирани руски ядрени проекти, Москва има подписани общо 30 меморандума за подобни мощности, които са основно със страни в Африка.

Мнозина експерти предупреждават, че африканските държави не са готови с това да разполагат с ядрени мощности, но Русия отхвърля аргументите, свързани основно със сигурността, и ги оборва с растящата необходимост от електричество. Страните в Африка пък са най-големият блок от гласуващи страни членки в ООН, което дава лост на Русия в организацията.