Доц. Кирилов, нужна ли е реформа в организацията и дейността на българската здравеопазна система?

Независимо от многото дебати по проблемите на здравеопазването, трябва да признаем, че не е осъществен цялостен, системен, експертен анализ и политическа оценка на случилото се в българското здравеопазване през последните 22 години. Т.е. след реформата от 2000г.

Необходимо е да намерим морални сили и да признаем факта на провала на досегашната здравна реформа и да я дефинираме и аргументираме, защото ще бъдем изправени пред огромен бъдещ риск за общественото здраве.

Натрупаните тежки проблеми на здравната система в България са резултат от дефектно замислената и проведена промяна преди 22г. Това трябва да се осъзнае от политици, общество и медицински специалисти или иначе казано – реформа е необходима и належаща, но добре замислена, обществено обсъдена, правилно организирана и проведена.

А каква ще е философията на едни нови промени, в какви посоки и към кого ще е насочена?

Необходимо е:

• Да преоценим и редефинираме целите, приоритетите и стратегията на здравната реформа. Приоритетите е необходимо да се насочат към базови и неотменими стратергически такива – минимални по брой и с гарантирано осъществяване.
• Да се преоцени ролята на обществото и на съсловните организации в здравната реформа. Те трябва да поемат своя конкретен ангажимент и по-категорична отговорност за бъдещото реформиране на здравната система.
• Разграничаване на целите и предпазване от подмяната им със средствата за тяхното постигане. Преследването на средствата, вместо на целите е типична проява на бюрократично администриране. За това ще поставим ясно водещите цели на национално ниво и ясното им дефиниране и разписване на регионално, общинско и на институционално ниво.
• Здравеопазването е специфична, консервативна система, която не е и не може да бъде обект на непрекъснати революционни промени. Затова е необходимо промяната да стане добре обмислено и организирано, като се търси прецизен баланс между социалния характер на здравеопазването и неговата финансова рамка. Затова ще организираме, санкционираме и гарантираме контролно-регулиращата и стимулираща роля на държавата в интерес на подобряване на общественото здраве. В идеята за промяна стоят потребностите и правата на пациента, но при отчитане на съществената роля и отговорност на индивида в опазване и укрепване на собственото здраве, както и интересите на лекарите, специалисти по здравни грижи, администраторите на дейността на системата.

 Доц. Кирилов, да Ви помоля за по-конкретна аргументация?

Реорганизиране и изпълване с ново съдържание на доболничната помощ (лични лекари и специалисти). За целта:

• Преориентиране на системата от болнична помощ към разширяване на първичните (базови здравни грижи – здравно възпитание, разционално хранене, хигиена на околната среда, профилактично-лечебни грижи за майките и децата, профилактика на социално значимите заболявания, имунизации, достъпност до лекарствени средства и т.н.).
• Преоценка на статута, функциите, структурата на работното време и отговорностите на личните лекари като ключова фигура в здравното обслужване. Целта е да се освободят от съпътстващи дейности и да се насочат към контакта и клиничната работа с пациента.
• Въвеждане и утвърждаване на система за публично здравен контрол върху цялостната дейност на доболничния сектор.
• Да се създадат механизми и структури за гарантиран 24ч. достъп до лекарска помощ в рамките на първичната медицинска помощ.
• Финансово обезпечаване на промените и дейностите чрез бюджета.
• Създаване на специализиран национален фонд, който да поеме разходите за медицинска помощ на социално слабите както и на неосигурените по обективни причини лица до внасяне на нормативно дължимите вноски.
• Повишаване ролята, отговорностите и ефективността на дружествата за доброволно здравно осигуряване като специфични частни организации със здравно-социална мисия.
• Кадрово, материално-техническо, финансово и организационно укрепване на центровете за спешна медицинска помощ и спешните портали на болничните структури.
• Децентрализация и регионализация на здравната система. Това предполага засилване на обществената отговорност за здравето, чрез създаване на здравно партньорство между индивида, социалната група и здравната служба в условията на общината.
• Оценка и контрол на качеството на здравните дейности чрез стандартизирането им, медицинска ревизия, акредитация, социологични методи и други.
• Подобреното взаимодействие, взаимовръзката и приемствеността между първичната (базова) медицинска помощ, вторичната (специализирана), третичната (суперспециализирана) медицинска помощ и спешните центрове и отделения е един от решаващите фактори за ефективността на здравната система.

А как оценявате рисковете и проблемите на здравеопазването в Хасковска област?

Искам да споделя някои здравни индикатори, за да формулираме точно, ясно и аргументирано проблемите и нашите предложения, дейности и искания за промени в нормативната база, организацията и контрола на дейностите, с цел задоволяване на здравните потребности на населението. Областта има намалена раждаемост (7,4 на 1000 при средна за страната 8,5), 19,7 на 1000 починали (при средна за страната 18 на 1000) и отрицателен прираст от -11,3 на 1000. В цифри областта намалява с 2750 човека годишно.

Регистрираните новооткрити заболявания от злокачествени новообразувания е 527,9 на 100000 (за страната 399,3 на 100000) или със 128,6 на 100000 повече, т.е. 228 случая в повече в сравнение със средното за страната. Освидетелстваните лица с призната трайно намалена работоспособност също са в повече с 4,3 на 1000.

Медицинският персонал -лекари, лекари по дентална медицина, специалисти по здравни грижи са значително намалени в сравнение със средните за България, а възрастовата структура - физическите лица на основен трудов договор е стряскаща. Над 55г. лекарите са 67,6% от всички работещи в областта. Специалистите по здравни грижи (медицински сестри над 55г.) са 40,8% от работещите. Затова намирането на решение за повишен прием на студенти по медицина, дентална медицина и фармация, разширяване възможностите за специализация на младите лекари, финансови инструменти за подпомагаме на студентите и специализантите, ангажиране на общинската администрация за подобряване на социално-битовите условия на работещите в системата на общественото здраве, както и дейностите по профилактика и ранна диагностика на социално значимите заболявания, разширяване и финансиране на лечебно диагностичните грижи за майките и децата, достъпност до най-необходимите лекарствени средства са належащи.