Космическият телескоп Джеймс Уеб (JWST) засне първото си изображение на ледения гигант Нептун в слънчевата система, разкривайки планетата в изцяло нова светлина.
Изображението дава на астрономите най-добрия поглед към ледените пръстени на Нептун от 32 години, откакто космическият кораб "Вояджър 2" прелетя покрай планетата на път за излизане от Слънчевата система. "Минаха три десетилетия, откакто за последен път видяхме тези бледи, прашни ленти и това е първият път, когато ги видяхме в инфрачервения спектър", казва Хайди Хамел, планетарен учен в Асоциацията на университетите за изследване на астрономията (AURA).
В допълнение към познатите досега ярки, тесни Нептунови пръстени, новото изображение на космическия телескоп Джеймс Уеб също показва по-слаби прахови пръстени около Нептун, които дори близкото посещение на Вояджър 2 на планетата през 1989 г. не можа да разкрие - пръстени, които учените не са виждали досега.
Това, което изглежда липсва в изображението на Нептун от JWST, е характерният син цвят, който се свързва с ледения гигант от снимките, направени от космическия телескоп Хъбъл.
Този син цвят, който дължи на метана в атмосферата на планетата, отсъства, защото JWST заснема Нептун в инфрачервена светлина. Тъй като метанът в ледените облаци на планетата поглъща силно светлината при тези дължини на вълните, планетата изглежда доста тъмна за JWST в регионите, които не са покрити от ярки облаци с голяма надморска височина.
Друга забележителна характеристика е поредица от ярки петна в южното полукълбо на Нептун, видими на снимката. Те представляват ледени облаци на голяма надморска височина в атмосферата на ледения гигант, отразяващи слънчевата светлина, преди метанът в облаците да я абсорбира. Изображението на JWST също подчертава непрекъсната лента от облаци с висока географска ширина, заобикалящи вече известния вихър на южния полюс на Нептун.
На снимката може да се забележи тънка и слаба линия, обикаляща екватора на планетата, която може да показва глобалната циркулация на атмосферата на Нептун, движеща ветровете и бурите през ледения гигант.
Изображението също така показва нещо интригуващо на северния полюс на Нептун. В този момент от 164-годишната орбита на Нептун около Слънцето, неговият северен полюс е извън видимостта на JWST на почти 1,5 милиона километра от Земята. И все пак най-мощният космически телескоп е успял да забележи интригуваща яркост в района на северния полюс на Нептун.
Изображенията на JWST също дават на учените поглед към седем от спътниците на Нептун. По-специално, точно над ледения гигант в увеличената версия на неговия изглед към Нептун има ярка светеща точка - луната Тритон. Тази нептунова луна е покрита със замръзнал слой от кондензиран азот и изглежда толкова ярка, защото отразява около 70% от слънчевата светлина, която пада върху нея.
На разстояние от Слънцето, 30 пъти по-голямо от разстоянието между Земята и нашата звезда, Нептун може да изглежда далечен. Но той е на един космически хвърлей разстояние в сравнение с галактиките и звездите на милиарди светлинни години, които JWST е създаден да наблюдава.
Изображението на Нептун допълнително демонстрира, че въпреки че JWST за наблюдение на изключително отдалечени космически обекти, поглеждайки към Вселената назад във времето, каквато е съществувала преди милиарди години, той дава също така важни и новаторски резултати от нашата Слънчевата система.
