В малкото градче Нащифан се намират едни от най-старите работещи вятърни мелници в света. Издигащи се на 20 метра височина, тези останки от предислямската история на Иран са изработени с вертикална ос от естествена глина, слама и дърво. Вятърните мелници мелят зърно за брашно от около 1000 години.
Разположено в сухите и брулени от вятъра равнини на североизточен Иран, на около 50 км от афганистанската граница, Нащифан пази живи древните традиции сред поривите на ветрове. Градът е дом на едни от най-ранните вятърни мелници в света, а конструкциите се използват и днес.
Според персийски източници името е комбинация от две думи "наш", което на местния език означава "ужилване" и може да е намек за жестокостта на природата в този район или ужилването на Тифан ("бурята"), което отразява интензивността на бурите или екстремните ветрове, достигащи 120 км/ч.Това са силни мусонни ветрове, които целогодишно се носят в този регион заради географското му местоположение, а неговите жители са се възползвали от тях, създавайки известните си вятърни мелници.
По протежение на южния край на града, извисяваща се 20-метрова висока земна стена защитава жителите от агресивните ветрове. Високата стена съдържа две дузини вертикални, функциниращи в голямата си част, вятърни мелници.
Изработени от естествена глина, слама и дърво, вятърните мелници мелят зърно за брашно от около 1000 години.
Конструкцията с вертикална ос вероятно е подобна на първите в човешката история полезни вятърни мелници, изобретени от персите около 500 г. от н.е. в Източна Персия или Хорасан (където се намира и Нищифан), както е записано от персийския географ ал-Истахри през девети век
Няма достоверни доказателства, че древни народи като египтяни, финикийци, гърци и римляни действително са познавали вятърни мелници.
Всяка от вятърните мелници на Нащифан се състои от осем камери, като във всяка камера са разположени шест перки. За разлика от европейските вятърни мелници в стил Дон Кихот, персийската конструкция се задвижва от въздушното съпротивление, а не от подемна сила. И тъй като лопатките са подредени по вертикална ос, енергията се превежда надолу по мачтата към мелничния камък без необходимост от междинни зъбни колела, както е при вятърните мелници с хоризонтална ос.
През бурните зимни месеци ръчно изработените дървени лопатки се въртят с удивителна скорост и задвижват мелничните камъни като чудо на техниката. С периодични ремонти на перките тези добре изградени глинени конструкции могат да продължат да съществуват векове, стига да има пазачи, които да искат да ги поддържат.
В градчето Нашифан Мохамед Етебари е последният пазител на една древна традиция. Вече в напреднала възраст, Етебари е посветил живота си на това да поддържа няколкото десетки старинни вятърни мелници в града.
Но Етебари не знае колко време му остава, а никой от по-младото поколение не изглежда заинтересован от тежката работа по ежедневната поддръжка. Без редовните му грижи вятърните мелници, които са поставили града на туристическата карта, един ден могат да спрат да работят.
"Вятърните мелници се въртят благодарение на чистия въздух - животворния въздух, който всеки може да диша", казва Етебари в горното видео.
При наличието на достатъчно ветрове устройствата лесно могат да извлекат достатъчно енергия от вятъра, за да завъртят камък. Ако бъдат включени към генератор, те ще произвеждат само малко количество електроенергия, вероятно недостатъчно дори за една електрическа крушка. Съвременните турбини за събиране на енергия имат по-ефективни конструкции, които се възползват от подемната сила, за да достигнат по-високи скорости и следователно да произвеждат много повече енергия.
През 2002 г. вятърните мелници са признати за национално наследство от Иран. Въпреки това бъдещето им остава несигурно. Сега има по-лесни начини за мелене на зърно и Етебари не знае дали някой ще поеме грижата за поддържането на вятърните мелници, когато той си отиде. Ако това се случи, една част от живата история може да бъде изгубена.
Освен вертикалните вятърни мелници около града има некропол в стила на древните зороастрийски гробници, в които някои жители вярват, че в тях са погребани някои от децата и потомците на царете от партската династия.
Iran's Centuries-Old Windmills May Soon Stop Turning, National Geographic
Nashtifan Windmills, Atlas Obscura