Древнотракийска каменна колона, върху която е изписано най-ранното посвещение от тракийска жена на божество, се съхранява в Държавен културен институт – Културен център „Двореца“ в Балчик. Тя бе представена от главен асистент д-р Николай Шаранков от Софийски университет „Св. Климент Охридски“ по време на XVI Национална среща „Добри практики“ в културния институт.
„Леонто, съпруга на стратега Аполоний и дъщеря на Аулузенис, (посвети) благодарствен дар на бащиния бог Зевс, след като се помоли и молитвите ѝ бяха чути“, гласи надписът.
На пръв поглед текстът е стандартно посвещение на Зевс от Леонто от Аполония, съпруга на тракийски стратег – Аполоний от Бизия, но това всъщност е най-ранното посвещение на божество, направено от тракийска жена, каза д-р Шаранков.
„При траките жените в обществото не са се изявявали, но в края на елинистическия период една тракийска аристократка от собствено име издига паметник, което за пръв път го виждаме на територията на Тракия“, допълни той.
Колоната е любопитна и с това, че може да бъде свързана с група паметници – общо осем на брой, посветени от съпруга на Леонто, част от тях заедно с нея. Повечето са концентрирани в района на днешен Бургас, но има по един в Разград и в родния на Аполоний Бизия (днес Виза, Турция). Преди няколко години в Созопол е открита база за колона с посвещение отново на Зевс, този път от Тиберий Клавдий Прокул – внук на Леонто.
„Това е много рядък случай, в който можем да проследим един тракийски род в рамките на четири поколения“, каза д-р Шаранков.
Първата подробна и точна публикация за колоната на Леонто е от 1933 г. на созополския учител Константинос Папайонидис. Тя обаче е отпечатана в Гърция и дълго време остава неизвестна за българските учени. Артефактът е открит през 1900 г. и използван като олтарен камък в параклис на Змийския остров край Созопол, а след това е преместен в друг, новостроящ се по онова време параклис „Света Марина“, където запазва предназначението си, разказа д-р Шаранков.
През 1967 г. камъкът е преоткрит и постъпва в музея в Созопол, но впоследствие отново изчезва. „Когато ние я търсихме, оттам казаха, че тя е отдавна изгубена“, каза филологът. По-късно директорът на Регионалния исторически музей във Варна Игор Лазаренко споделя, че именно в ДКИ „Двореца“ е видял колона, която може би има надпис, и „аз се досетих, че може би е въпросната колона, която би трябвало да се съхранява в Созопол“, разказа д-р Шаранков. При следващо посещение на комплекса той я открива в средата на една градинка.
Д-р Шаранков сподели, че покрай този и други случаи, описани в доклад със заглавие „Изгубени и преоткрити паметници: колоната на Леонто от Аполония“, с колегите му се надяват да повдигнат проблема за паметници, които се смятат за загубени, тъй като не са идентифицирани правилно. „За съжаление, от много от паметниците, открити през XIX и началото на XX век, са се загубили или понякога просто са неидентифицирани и никой не ги е потърсил“, обясни той.
В стремежа си да решат този проблем, Софийският университет и Националният археологически институт с музей към Българската академия на науките изготвят дигитални издания на античните надписи от територията на България. „Те все още са в начален стадий, но вече сме започнали да работим с някои музеи и да вкарваме всички тези антични надписи в тази база данни“, каза д-р Шаранков.
По думите му тя дава най-различни възможности за търсене и лесно достъпна информация за паметниците и тяхното местонахождение. „Разработвайки тази колекция с издания, които се публикуват едновременно на български и на английски, смятаме, че допринасяме тези важни за историята на нашите земи паметници не само да получат една по-широка известност, но по този начин да помогнем и за тяхното опазване“, допълни филологът.
На територията на България са открити около 10 000 антични надписа на старогръцки и латински език.
