"Изпитваш гадно чувство от всичко наоколо, опитваме се просто да оцелеем като някакви твари. Командването ни е поставило в такива условия, че дори противник не ни е нужен". И един цитат на руски: "Нас на**али, простите".
Това са редове от документалния разказ "Зов" на бившия руски десантчик Павел Филатиев. "Зов. Един забранен разказ" тази седмица излиза на немски и на още поне 11 езика. За книгата вече писаха "Ди Цайт", "Ню Йорк Таймс", "Гардиан", "Франс Прес" и ДПА, а в YouTube 140-те страници на руски вече имат над 600 000 читатели, пише "Дойче веле".
"Къде са онези измишльотини от пропагандата по телевизията?! Армията на Руската федерация е някакъв боен бардак", цитира го украинският сайт "Новости". А всеки, който прочете поне откъси от книгата на руски, веднага ще установи едно - тук пише един професионален войник, станал гневен очевидец на разложението в уж най-великата армия на света, на корупцията и безхаберието, на хаоса и примитивността. И го пише на съответния език - груб, суров, често пъти вулгарен.
Най-великата и непобедимата армия ли?
Павел Филатиев наскоро е избягал от Русия и се крие някъде около Париж, защото у дома го грозят тежки санкции. Репортерката на германския седмичник "Ди Цайт", която се е срещнала с него във френската столица, предпазливо описва един 34-годишен мъжкар, който дълго избира кафене (защото повечето му изглеждат прекалено "момичешки"), а после в 10 часа сутринта си поръчва двоен коняк и през 10 минути излиза навън да пуши цигари.
И между другото, докато разказва как осъзнал манипулациите на руската пропаганда, Павел мимоходом признава още нещо: когато преди години бил в Бавария по някаква работа като коневъд, все се оглеждал зад кой ли ъгъл ще го приклещят гейовете...
"Най-великата и непобедимата" - още когато отново облича униформата през 2021 година в Крим, Филатиев осъзнава каква измишльотина е това. Той описва древното и негодно оборудване, катастрофалното снабдяване и корумпираното ръководство, което изобщо не се интересува от съдбата на низшите чинове, пише "Ди Цайт". Вестникът разказва как за десантчика първо не се намерило легло в казармата, та трябвало да спи на хотел, а после, когато на 19 февруари 2022 неговото подразделение тръгнало към Украйна, той нямал нито спален чувал, нито благонадеждно оръжие. Нямал и никаква представа какво става: "Дали стреляме по настъпващите украинци? Или пък по НАТО? А може би ние нападаме? () Или Украйна е нападнала нас? И НАТО ѝ помага?"
На 24 февруари военната машина на Филатиев, натъпкана с боеприпаси, катастрофира в една ограда, спирачките ѝ отказали, радиостанцията не работела, никой не знаел какво става. По-късно той разказва: "Половината от моите момчета се облякоха в украински униформи, защото те са по-качествени и по-удобни - нашите са износени. А нашата велика страна не е способна да облече и нахрани своята велика армия. (...) Достатъчно е да сравниш аптечката на руския войник с американската, на каквито често попадаме в украинската армия: все едно да сравняваш жигула с мерцедес", пише Филатиев в книгата си.
"Безнадеждно изостанала и морално разложена"
Руската армия е безнадеждно изостанала в техническо отношение и морално разложена, обобщава десантчикът. Филатиев разобличава така наречената "специална операция", която Путин стартира уж срещу нацистите в Украйна, като същински фарс, пише агенция ДПА. Руските войници убиват цивилни хора, които са се вдигнали срещу окупаторите, безсмислено се разрушават цели градове, разказва Филатиев.
Всъщност, същинският противник лъсва още на първите страници, пише "Ди Цайт": "Това е собственото командване, на което изобщо не му пука за момчетата в окопите и след превземането на Херсон си изгражда комфортна командна централа на летището, докато обикновените войници тръгват да мародерстват из улиците, защото вече от дни не са яли нищо. Противниците всъщност са добре облечените господа в Москва, Путиновци, Лавровци, Шойгуйовци, които - без да имат каквато и да било представа за състоянието ѝ, изпращат руската армия в пъкъла. За Филатиев тази война показва най-вече изконното презрение на елитите към собствения народ", обобщава германският седмичник.
Авторката Щефани Флам добавя и обяснението на самия Филатиев - причината е вътрешно политическа, руското ръководство иска да обедини хората срещу мнимата "непрестанна опасност". "Срещу декадентния Запад, който според пропагандата бил заграбил Украйна и нямал нищо против Русия също да се превърне в декадентна, гейолюбива държава, управлявана от идиоти, където принуждават дори малките деца да си сменят пола."
Бащата на Павел също бил професионален военен, прибрал се у дома с минимална пенсия и на 52 години починал от рак. Пред репортерката на "Ди Цайт" Филатиев споделя нещо, което му направило впечатление във Франция - как до късно през нощта в кафенетата и ресторантите седят толкова много възрастни хора, които ядат, пият и се смеят.
"В Русия нормалните хора на 60-70-годишна възраст вече не излизат никъде. На тази възраст те или са бедни като църковни мишки, или пък са много болни. Или и двете", казва Павел. Или пък покойници, като собствения му баща.
