Депутатите отхвърлиха на първо четене промени в Търговския закон, с които се въвеждат дружества с променлив капитал, свързани със стартъп компаниите и приеха три други законопроекта за промени, свързани с производствата по несъстоятелност и лизинговите отношения. Законопроектът, с който се въвеждаше дружество с променлив капитал, бе внесен от Милен Матеев от "Продължаваме Промяната", но бе отхвърлен след прегласуване с 96 гласа "за", 107 "против" и петима въздържали се.
Новото дружество с променлив капитал представлява непублична компания, която цели да стимулира инвеститорите чрез улеснени изисквания за учредяване и по-гъвкава правно-организационна форма, се казва в доклада на правната комисия.
Депутатите приеха на първо четене други три законопроекта за изменения в Търговския закон. Законопроектът, внесен от Министерския съвет, е свързан с реформите, включени в Националния план за възстановяване и устойчивост. С него се регламентира подобряване на ефективността на производството по несъстоятелност, усъвършенстване на производството по стабилизация, създаване на процедура по несъстоятелност и погасяване на задължения на физически лица – предприемачи. С проекта на закон се създават ясни критерии за откриване на производство по несъстоятелност и се облекчава процесът по предявяване и приемане на вземанията. Предлага се намаляване на съдебните такси, приложими за отменителните искове и повишаване на ефективността на процеса по осребряване на имуществото, отбелязва в доклада си комисията по правни въпроси.
Със 125 гласа "за", 18 "против" и 66 "въздържали се" в пленарна зала беше гласуван на първо четене и законопроектът, внесен от Надежда Йорданова от "Демократична България" и група народни представители. С него също се предлага усъвършенстване на производството по несъстоятелност и въвеждане на разпоредбите на Директива (ЕС) 2019/1023 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г., като част от мерките по Националния план за възстановяване и устойчивост.
В становището си Надежда Йорданова отбеляза, че с промените се решават дългогодишни проблеми в нашата бизнес среда. Тя цитира данни на Световната банка, според които средната продължителност на производствата по несъстоятелност в България е 3,3 години, а понякога и 3,5 години, при средна продължителност за държавите членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) 1,7 години. Събираемостта на вземанията в рамките на производствата по несъстоятелност е 37,7 процента - при 70,2 процента в рамките на държавите членки на ОИСР.
Тъжното е, че тези данни остават устойчиви в годините. Данните са от доклада за 2021 г., но от 2015 г. те са без промяна. Това са ясни знаци, че производството по несъстоятелност в България е бавно и неефективно, каза Йорданова. Тя заяви, че с приемането на промените ще изпълним изискванията на евродирективата, свързани с превантивно преструктуриране на състоятелност и опрощаване на задълженията. Много е тъжно, че България е в наказателна процедура именно по тази директива, каза тя и отбеляза, че промените са важна стъпка към присъединяването на страната ни към еврозоната. Надежда Йорданова заяви, че промените по производство за несъстоятелност е трябвало да бъдат действащо законодателство още през месец юни тази година.
Проектът на закон, внесен от Костадин Костадинов от "Възраждане" и група народни представители предлага при противозаконно отнемане на застрахована в полза на лизингодателя лизингова вещ всяка от страните да има правото да развали договора с обратна сила, като в този случай лизингополучателят да има право да получи обратно всички платени суми за лизинговата вещ.
От ГЕРБ-СДС остро възразиха срещу предложените от "Продължаваме Промяната" промени, с които се въвеждат дружествата с променлив капитал. Росица Кирова отбеляза, че подобна практика липсва в страните членки на ЕС. Това дружество е иновация, отбеляза Кирова, след което коментира, че е силно обезпокоена от формата, която се предлага. Тя констатира, че безспорно има добро намерение и добра идея, но по думите й се създават изключително много възможности за злоупотреба, както със средства от ЕС, така и по отношение на имуществото на контрагенти от съответното дружество. Колегата й Христо Гаджев цитира становище на ДАНС, в което се посочва, че уредбата на Дружеството с променлив капитал представлявало риск за определяне на действителните собственици. Изтъква се, че липсата на данни в Търговския регистър относно размера на капитала съществено затруднява задължените лица да извършат комплексна проверка и да установят действителните собственици, както и че представлява пречка за законосъобразното изпълнение на мерките за превенция срещу изпирането на пари, констатира депутатът, след което добави, че е важно да има дружества с променлив капитал, но това не трябва да отворя вратата за корупция и пране на пари в тези дружества.
Спор предизвика и законопроектът, предложен от "Възраждане". Петър Петров мотивира внесените промени, като изтъкна, че целта е да се промени съществуващото положение, което урежда гарантираната търговска печалба на лизингодателите в ущърб на лизингополучателите и съответно да предотврати досегашното уредено в закона забогатяване на лизингодателите.
Той приведе примери от практиката в случаи на противозаконно отнемане на моторни превозни средства, за които има сключен лизингов договор и цитира разпоредби от въпросните договори, с които се регламентира, че в случай на пълно погиване или кражба лизингодателят има право на такъв размер на застрахователното обезщетение, платено от застрахователя, което отговаря на претърпените от него вреди, а именно - всички дължими суми към тази дата, непогасената част от сумата на финансиране, всички държавни общински данъци, такси и разноски, свързани с погиването на веща, плюс данъчния кредит, използван при придобиването й. Ако има разлика между застрахователното обезщетение и този дълъг списък с разходи, то тази разлика се покрива от лизингополучателя, посочи Петров. Според него проблем представлява, че лизингополучателят, освен че губи и сумата от самоучастие, не получава никакво обезщетение при кражба на автомобила.
Мирослав Иванов от "Продължаваме Промяната" констатира, че законопроектът на "Възраждане" е опасен пример за популизъм. Той изрази опасения, че подобна промяна би засилила престъпления от такъв тип. Колегата му Стою Стоев определи нормативната промяна, предлагана от "Възраждане", като правен нонсенс.
