Вероятно ви се е случвало в препълнено заведение или в градски транспорт изведнъж да срещнете поглед с друг човек. Сред всички в тълпата наоколо, погледите ви се заключват, а може дори да не се познавате казва д-р Кристиан Джарет пред ВВС. 

Контактът с очите е естествена част от комуникацията. Психолозите и невролозите изследват зрителния контакт от десетилетия и техните интригуващи открития разкриват много повече за неговата сила, включително това, което очите ни издават и как контактът с очите променя това, което мислим за другия човек, който ни гледа.

Знаем, че погледът улавя и задържа вниманието ни. Срещата с нечий друг поглед отключва мигновенно множество мозъчни процеси, вследствие на което ставаме по-съзнателни за действията на другия, прави нас самите по-осъзнати. Всъщност дори гледането на портрет, който изглежда сякаш се взира в нас, предизвиква активност на мозъка, свързана със социалното познание - тоест в областите, участващи в мисленето за себе си и другите.

Не е изненадващо, че осъзнаването, че сме обект на друг ум, е силно разсейващо. Изследване е установило, че срещата с директния поглед на друг пречи на нашата работна памет (способността ни да задържим и използваме информацията в ума си за кратки периоди от време), нашето въображение и нашия умствен контрол - способността ни да потискаме ирелевантна информация. Осъзнавали ли сте, когато ви привлече погледът на друго лице, че ви отнема повече усилия да се концентрирате върху това, за което говорите или мислите.

Изследванията показват също, че контактът с очите оформя нашето възприятие за другия човек. Например ние обикновено възприемаме хората, които правят по-често зрителен контакт, като по-интелигентни, по-съвестни и искрени (поне в западните култури), и сме по-склонни да вярваме в това, което казват.

Разбира се, контактът с очите може да ни накара да се почувстваме и неудобно, ако е прекомерен, а хората, които се взират в нас могат да ни се сторят зловещи. В едно проучване, проведено в музей на науката, психолози наскоро се опитаха да установят предпочитаната продължителност на контакт с очите. Те стигат до заключението, че средната продължителност е три секунди и никой не харесва погледите, които продължават повече от девет секунди.

Друг документиран ефект от взаимния поглед може да помогне да се обясни, защо контактът с очите в препълнено помещение може понякога да се почувства толкова силно. Едно скорошно проучване установява, че взаимният поглед води до един вид частично преплитане между двамата. Непознатият, с когото сме срещнали погледи, се оценява като по-сходен с нас както по отношение на външния вид, така и като личност. Този ефект допринася за усещането, че вие ​​и човекът, с когото сте се спогледали, споделяте специален момент.

Химията на зрителния контакт не свършва дотук. Ако решите да се приближите, вие и вашият партньор в погледа ще откриете, че контактът с очите ви обединява и по друг начин в процес, известен като подсъзнателна социална мимикрия - зениците ви започват да се разширяват в синхрон. Т.е. вид танц с погледа, който може да носи и романтичен нюанс.

През 60-те години на миналия век, психолозите са изучавали начина, по който зениците ни се разширяват, когато сме превъзбудени или стимулирани (във физиологичен смисъл), било то чрез интелектуален, емоционален, естетически или романтичен интерес. Редица проучвания предполагат, че нашите мозъци автоматично регистрират разширяването на зениците на други хора, представяйки ни ги като по-привлекателни. Така или иначе, векове преди това изследване, народната мъдрост със сигурност е показала, че разширените зеници са привлекателни. В по-стари времена жените дори са използвали растителен екстракт за умишлено разширяване на техните зеници, за да станат по-привлекателни (оттук и разговорното наименование на растението беладона - "хубава жена").

Всички тези изследвания показват, че в старата поговорка, която гласи, че очите са прозорец към душата, има повече от едно зрънце истина. Всъщност, има нещо невероятно мощно в дълбокото вглеждане в очите на друг човек. Нашите очи са единствената част от мозъка, която е пряко изложена на света.