В. "Дейли мейл" и в. "Дейли телеграф" публикуваха снимки на действително търкалящи се камъни в националния парк"Долина на смъртта" в Калифорния, предаде БТА.
В зловещата тишина и жега от 50 градуса по Целзий грамадните камъни изглежда се търкалят плавно без чужда помощ. Някои скали, тежащи около 250 фунта (1 фунт = 453,6 грама), се движат сами по права линия върху свръхравната повърхност на пустинята. На година може да изминават над 350 метра. Камъните оставят следи в пясъка на места, където почти не стъпва човешки крак.
40-годишният Фотограф Марк Бърн, който от години документира мистериозните движения на камъните, казва: "Някои от тези скали тежат колкото човек и трудно можем да си ги представим да се хлъзгат през пустинята". Той добавя: "Те трябва да са оригиналните живи "ролинг стоунс". Движат се през пясъка и досега никой не е разбрал напълно как го правят".
Учените смятат, че явлението се дължи на съвпадение на специфични метеорологични условия. Провеждани са изследвания и се предполага, че камъните се движат от комбинация между ветрове със скорост 145 км/ч., ледени образувания през нощта и тънки слоеве мокра глина върху повърхността на пустинята. Бърн обяснява, че повечето от камъните се намират върху дъното на старо езеро, където земята е изключително равна. Според него една от най-правдоподобните теории е, че водата, надигаща се изпод пясъчната повърхност, се изтласква от вятъра и образува повърхност, по която скалите могат да се търкалят.
Долината на смъртта се намира на 282 фута (1 фут = 30,48 см) под морското равнище и е най-ниската точка в САЩ. Повърхността е почти напълно равна и държи рекорда за втората най-висока температура, регистрирана на сушата, 58 градуса по Целзий.
През 90-те години на 20 в. екипът на проф. Джон Рийд от "Хемпшир колидж" в Масачузетс заключи, че камъните може да се движат, когато се забият в пластове лед, които се образуват нощем върху повърхността на пясъка. Когато ледът се стопи, пясъкът и вятърът придвижват скалите.