Православната църква почита днес паметта на Атанасий Велики. Празникът е наричан от народа Атанасовден.
Св. Атанасий е велик изповедник и учител на Църквата, велик защитник на християнското учение за Боговъплъщението. Той е роден през 295 година след Христа в египетската столица Александрия. Син на бедни християни, Атанасий получил добро образование, но изучавал усърдно Свещеното писание. На 24-годишна възраст бил ръкоположен за дякон от Александрийския архиепископ Александър.
Св. Атанасий Александрийски участва в Първия вселенски събор в 325 година и е един от отците на Църквата, проявили се тогава като ревностни защитници на християнското учение, най-вече заради откритата му борба срещу свещеника Арий, който смятал, че Христос е по-нисш от Бог Отец. Благодарение и на Атанасий, Арий бил отлъчен от църквата.
Съборът не само осъжда учението на Арий, но и изработва вероизповедна формула, която, допълнена на Втория вселенски събор, свикан в 381 година, остава в употреба и до днес, известна под името "Никеоцариградски символ на вярата".
Целият живот на Св. Атанасий Александрийски преминава в борба с арианството, защото още много години след събора то смущава живота на Църквата, особено на Изток. През 328 година той е избран за архиепископ на Александрия. Макар и изпращан в изгнание на няколко пъти, той остава архиепископ на града цели четиридесет и пет години - до смъртта си на 2 май 373 година.
Народът ни вярва, че Свети Атанасий е покровител на зимата, снега и студа. Според вярванията зимният Св. Атанас си съблича кожуха, за да дойде лятото. Българите наричат зимния Атанасовден "Среди зима", тъй като народното поверие гласи, че след празника зимата си отива, защото св. Атанас се качва на своя бял кон, облича бяла копринена риза и се провиква от Балкана: "Иди си зимо, идвай лято!".
Именици са Атанас, Атанаска, Ася, Наско, Нася, Настя, Таньо, Живко, Живка, Тина, Нанси, Танко,Танка,Аня, Траян.
В българския фолклор св. Антоний и св. Атанас са тясно свързани – смята се, че са двама братя ковачи. Атанасовден, както и Антоновден, се почита като патронен празник на ковачи, железари, ножари и налбанти, а заедно с това и като празник за умилостивяване на чумата, шарката и синята пъпка (антракс). За умилостивяване на шарките се пекат питки, които се надупчват с вилица, за да не се „надупчат“ децата от шарка. Жените спазват същите забрани, които характеризират Антоновден - не предат и не плетат, защото се вярва, че ако се убодат, няма да зарасне лесно. Не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и „синята пъпка“. На Атанасовден в Тракия се заколва черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. В някои райони на страната моми и ергени излизат на поляните, връзват люлки, пеят, играят хора.
