Липса на кворум в залата малко след 18 ч. провали дебата на първо четене по няколко проекта за промени в Наказателно-процесуалния кодекс, които предвиждат основно въвеждане на ефективен механизъм за разследване на главния прокурор и неговите заместници. Дебатът по темата тече от сутринта първо с поправки в Закона за съдебната власт, а след това по програма депутатите трябваше да обсъдят и гласуват промените в НПК. Около 17:30 ч. беше поискана почивка, в рамките на която започна заседание на комисията по електронно управление.

Според правилника на Народното събрание комисиите не могат да работят докато тече пленарно заседание. След края на почивката комисията бе разпусната, но имаше призиви коментарите да продължат в неформална обстановка. Липсата на голяма част от депутатите даде повод на народни представители в пленарната зала да поискат от председателстващия заседанието Йордан Цонев от ДПС да вземе мерки.

Цонев първо обяви, че не е уведомен за това, че се провежда комисия, макар че тя се излъчваше онлайн в реално време на сайта на Народното събрание. След това уточни, че ако това е така, то решенията й ще бъдат нелегитимни. След повторно настояване да предприеме действия, Цонев поиска проверка на кворума, която показа, че кворум в залата няма.

Така, на практика, почти целия дебат по същество за промените в законодателството, касаещи въвеждането на ефективен механизъм за разследване на главния прокурор бяха отложени отново. Обсъждането днес стигна до подробно четене на подробни доклади на вносителите и становищата на комисиите и едва до няколко изказвания от страна на депутати по същество. Дебатът по темата ще продължи утре от 9 ч.

Какви са предложенията и какво беше обсъдено

В дневния ред на парламента за обсъждане на първо четене бяха внесени няколко текста за промени на Наказателно-процесуалния кодекс. Зам.-министърът на правосъдието Емил Дечев представи от парламентарната трибуна основното предложение на Министерския съвет, което предвижда върховен съдия да става ад хок прокурор по разследванията срещу главния прокурор и неговите заместници.

"Ние сме се опитали с този законопроект да решим проблем, който съществува над 15-20 години и да изпълним около 70 решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) - не е само делото "Колеви срещу България". Някои осъдителни решения са и от преди 2009 г.", обясни Дечев.

"Идеята е на първо място българските граждани да се чувстват по-спокойни, по-сигурни, да получат по-бързо наказателно разследване и процес, да бъдат уверени, че ще получат правосъдие. По отношение на главния прокурор, то той ще бъде като всички останали граждани - не над закона и в някакво особено различно положение. Той в момента се намира в едно по-особено положение, осигурено му от самия закон", посочи зам.-министър Дечев при представянето на законопроекта.

Той обясни, че със създаването на нов член в НПК екипът в Министерството на правосъдието е направил опит да приключи с "тази юридическа аномалия". Дечев отговори и на някои от основните въпроси и критики към законопроекта.

"Защо съдия, а не следовател? Още с решението по делото "Колеви срещу България" самият съд по правата на човека е казал, че няма как следовател или прокурор да осъществи ефективно наказателно разследване с достатъчно гаранции за независимост срещу главния прокурор", обясни зам.-министърът.

Министерският съвет одобри механизъм за разследване на главния прокурор

Относно честите критики, че част от разпоредбите са дискриминационни и създават специални разпоредби за един човек, той уточни, че за да има дискриминация, трябва да има не само неравно отношение и третиране, но трябва да са налице и други критерии.

"Има огромна практика на ЕСПЧ, в която се изяснява, че неравно третиране може да не е дискриминационно, ако е спазен принципа за пропорционалност и преследва легитимни цели. Уверено мога да кажа, че ще бъде много трудно на всеки, който реши сериозно да обоснове, че има дискриминационни разпоредби в този закон. Имаме изобилни примери в Наказателния кодекс, при които има извънредни правила, но които не са дискриминационни - за разследване на непълнолетни, както и за подсъдими, които са признали, че са извършили престъпление, например. Тук става дума за здрав разум", отговори на критиките Дечев.

Той посочи, че заедно с механизма за разследване на главния прокурор се въвежда и възможност за обжалване на отказите на прокуратурата да образува досъдебни производства по някои престъпления, но не за всички.

Надежда Йорданова разказа делата "С.З. срещу България", "Колеви срещу България" и "Великова срещу България", които поставят началото на поредица от осъдителни решения срещу държавата в съда в Страсбург.

"Изключително трудно и почти невъзможно е да се разследва полицейско насилие или когато се разследват магистрати. Това е национален въпрос и проблем, поради който нашите съграждани в България десетилетия наред имат усещане за липса на правосъдие и справедливост", коментира Йорданова.

Тя обясни, че в предложението на "Демократична България" се включва да бъдат гарантирани повече права на пострадалите, досъдебното производство да бъде по-бързо и ефективно, както и да има възможност за съдебен контрол върху отказите за досъдебно производство за всички престъпления.

"Общият проблем е търсене на наказателна отговорност, именно тази част "повдигане и поддържане на обвинение" е правомощие само на прокуратурата. Именно този момент дава основание да създадем правила в отклонение от общия ред, за да сме сигурни, че прокурорът, разследващ главния, е независим професионално", обясни още Йорданова.

Бранимир Балачев от ГЕРБ коментира, че е против поправките на Министерския съвет.

Възможността да бъде разследван не дискриминира главния прокурор

"Тези, които твърдят, че в нашето законодателство има празнота в законодателството, говорят неистини. Има точно и ясни формирани правила, по които се избира както ВСС, така и ръководителите на съдебната система и главния прокурор - т.нар. "тримата големи". Представители на ВСС и ВКС изразиха ясно своето становище. Всички са единодушни, че не става дума за празнота в закона, която трябва ние да запълним, а за политическа поръчка на една политическа партия, на няколко присъединили се към нея и подкрепени в момента от още друга политическа сила, която след някой и друг месец няма да я има", коментира Балачев.

"В такава игра за разбъркване на съдебната система няма да участвам и ще гласувам против. Защо трябва да тричаме главния прокурор, а не председателите на двете върховни съдилища? Безумие е да се прави сравнение между делата срещу непълнолетни и специалните правила за главния прокурор. Повече от видимо е, че се прави законодателство, за да сменим главния прокурор", подчерта още депутатът от ГЕРБ. Той каза и че никога не е чувал някой от главните прокурори през последните години да е извършил престъпление, за което да бъде разследван.

"Нито допускате, нито предполагате, нито сте чул някой главен прокурор да е извършил престъпление. Но ако сте прочел решението на делото "Колеви срещу България", сте прочел, че "главен прокурор Н.Ф. (Никола Филчев - бел. ред.) е вероятно съпричастен към извършено тежко престъпление, не е била разследвана поради тяхната йерархична подчиненост и зависимост на главния прокурор". Понастоящем Н.Ф. е член на експертния съвет на прокуратурата", обясни Атанас Славов от "Демократична България".

Той посочи, че в процедурата по искането за предсрочно отстраняване на главния прокурор, внесено от двамата бивши министри на правосъдието във ВСС Янаки Стоилов и Надежда Йорданова, то още тогава е имало основания и е трябвало прокурор да започне поне проверка, дори не досъдебно производство по изнесените данни.

"Колко бяха образувани? Нула. Ако продължаваме по същия начин, ще продължат да бъдат нула", коментира още Славов.

Марин Маринов от ГЕРБ се обърна към колегата си Балачев като посочи, че обществото очаква съдебна реформа и тази тема да бъде затворена. "Сигурен съм, че ГЕРБ има политическата воля да предприемем нужните промени", каза Маринов и призова поправките да бъдат подкрепени на първо четене.

"Някои хитруват, други се страхуват, трети казват "за", но мислят "против", демек лъжат. Взети заедно имат мнозинство в 48-мото Народно събрание и спират приемането на закона за разследване на главния прокурор. Милиони българи продължават да са заложници на триковете на няколко играчи и малодушието на подчинените им. Докога?", коментира в профила си във Фейсбук министърът на правосъдието Крум Зарков след края на заседанието.