Дарението е прелюбопитно и е ръчно изработено от Янко Абаджиев-уникална помощна масичка, която е изработена от боеприпаси.
Крачета й са от различни видове гранати-от отбранителни и нападателни, а основата й е от дъно на снаряд. Вероятно е направена от немски боеприпаси, защото по нея се вижда надпис Дюселдорф, предполага Милен Вълчев, който е главен уредник на отдел „Нова история“ в Регионалния исторически музей на Хасково. Дарената масичка е част от колекция предмети за бита и украса, направени от Янко Абаджиев от използвани боеприпаси - ваза, пепелник, кибритници. А също така Янко Найденов е дарил, запени от онези времена табели.
Дядо му, майсторът на причудливите вещи обаче, не току-така е обърнал поглед към нестандартни материали за направата им. Янко Абаджиев е завършил е Държавното практическо железарско училище в Самоков. Защитил е седем майсторски свидетелства – за оръжейник, машинен и ел. техник, стругар, железар и дори за дърводелец. Той монтира първия гръмоотвод на обществена сграда в града - на театъра в театър, а след това и на собствената си къща.
Служил е и като оръжеен майстор в 28-ми Стрямски пехотен полк в Карлово, в 10-ти пехотен Родопски полк в Хасково и 17-и Доростолски пехотен полк. Той участва в Балканските войни и Първата световна война. Стига до чин капитан. Вероятно при военната си служба е събирал и боеприпасите, които в последствие е превърнал в помощни уникални вещи.
Докато е оръжейник в Стрямски полк, който е създаден в Хасково и в последствие преместен в Карлово, малко преди Първата световна война, негова задача е да проверява боеприпасите, които пристигат от Германия. Вършил стриктно работата си и така попада на негодни боеприпаси. Установява, че има отклонение от реалните пратки и това, което е подадено по опис. Хваща, че някои от боеприпасите например са с повредени детонатори. Съобщава на своите началници и е направена корекция. Свършеното от него като прецизен професионалист е много важно, защото, ако дефектните снаряди попаднели във войската, е щяло е да се отрази и на боеспособността на българската армия, понеже даденият снаряд няма да има очакваната поразителна сила заради повредата си, а и е можело да има необратими последствия за човека, в чиито ръце попадне дефектното снаряжения.
Друга любопитна част, но вече от цивилната биография на Янко Абаджиев е свързана с появата на първия обществен междуградски транспорт в Хасково.
С прокарването през 1873 г. на Баронхиршовата железница, която минава през село Каяджик гарата дава тласък на развитието не само на населеното място, но и го превръща в център на търговията в района. Така гара Каяджик /с. Раковски, дн. част от Димитровград/ се превръща в най-важният транспортен възел по онова време и за Хасково. В този период връзката между Хасково и гарата ставала само посредством каруци-бавно и трудно.
През 1910 година в Хасково е създадено акционерно дружество, което решава да закупи два автобуса и с тях да улесни превозите между Хасково и Каяджик. Инвеститорите избират двама души, на които да се доверят с покупката-хора знаещи и разбиращи. Това са Янко Абаджиев и Георги Христодоров. Като хора с техническо образование и познание те са именно избрани да заминат за Виена, за да огледат и закупят превозните средства.
Стигат до Виена двамата довереници на хасковските инвеститори и осигурят двата подходящи за желаното транспортиране автобуса.
Каквато и била уговорката с членовете на акционерното дружество, стигайки по обратния си път назад до Ниш, започват да пращат сведения до къде са стигнали. Населението на Хасково истински се вълнува и ги чака с нетърпение в града.
Когато стигат до Пловдив подават нов сигнал. Дотогава никой хасковец, освен учителя по български Пеньо Стефанов, не бил виждал автобус на живо. Интересът на целия град бил огромен и всички се стичат на площада до часовниковата кула да посрещнат новите превозни средства. Учениците на даскала се навъртат около него, защото той бил единственият от тълпата който бил ходил до Виена и хората предполагат, че е виждал автобус. Такаче неговата реакция била доста интересна за съгражданите му.
Когато пристигат автобусите, първи, разбира се, се качват и возят в тях акционерите. Остават предоволни. Възхитено е и цялото множество. Още на следващия ден обаче започват проблемите около новите возила. Главният архитект на града не разрешава автобусите, които са 20 местни, да минават по водоскоците към гара Каяджик, защото има съмнение, че те могат да подадат и да се разрушат. Тогава обаче майсторът, който някога е правил водоскоците- Димитър Вълков казва, че дава гаранция за здравината им. Предлага да легне на един от тях докато минава автобуса и така да увери управата, че той няма да подаде. Така и станало. Автобусът минава и всичко е наред, превозите са разрешени. Така се създава първата автобусна междуградска линия в района. Тя обаче просъществува само две години, защото автобусите през 1912 година покрай Балканската война автобусите са върнати в Хасково, разказва историкът Милен Вълчев от информацията, което до момента е събрал за Абаджиев от наследниците му, от стари писания и от архивни книжа. Голяма част от историята за Абаджиев е от личните спомени на Коста Арнаудов, описани в книгата му „Хасково и хасковци в детските ми спомени“.
Красимира Славова
