Днес почитаме паметта на жертвите на комунистическия режим у нас. На паметната плоча на убитите от партизаните хасковски офицери и войници: Велико Маринов, Георги Чукурлиев, Начо Гюлемезов, Панайот Танев, Димитър Маразов, Михаил Илиев и Петър Ангелов в Хасково поднесоха цветя кметът на Станислав Дечев, председателят на Общински съвет в  Таня Захариева, заместник-кметът Динко Тенев, историци и граждани.

Заупокойна молитва отслужи отец Никола от храм „Свети Архангел Михаил“. Да се поучим от историята и да не позволяваме повече да застават брат против брат, и да има загинали хора заради своите политически възгледи, призова отец Никола.

„Историците казват, че безумни и жестоки хора винаги е имало. Има ги и днес. Важно е обаче ние никога повече да не им позволим да поведат България по пътя на авторитаризма“, е призивът на кмета Станислав Дечев.

За мракобесничествата от онези години разказа и историкът от Регионалния исторически музей на Хасково д-р Веселина Узунова.

„Паметникът на който сме днес е благородно дело, но той не е изчерпателен. На него са отразени имената на шестима от деветимата убити в Щаба на дивизията офицери и подофицери. Това е ужасяващо, масово убийство, което се е случило на 12 септември между 16 и 17 часа. Маскирано е като дело на военните, но всъщност е извършено от хасковските партизани. Те обаче не са имали ли смелостта да го извършат сами, затова към тях в подкрепа се включват и трима души от Борисовград /б.а.сега Първомай/“, разказва историчката.

До разстрела на офицерите от 2-ри армейски артилерийски през 1944 г. в Хасково се стига след отказ на командира на Хасковския полк полковник Велико Маринов на предложението от партизанския отряд да се направи побратимяване между тях и войската. Трябвало да бъдат затворени вратите на казармата и войниците да бъдат прибрани вътре. Партизаните обаче идват с шествие към поделението откъм площада. Заедно с тях се нареждат и граждани. Така множеството влиза в двора на гарнизона. Полковник Велико Маринов вижда, че по прозорците се нареждат въоръжени партизани с картечници и си дава сметка, че ще има масова сеч, а сред тълпата имало и деца. Опитва се да защити гражданите и това води до разпра с водача на първомайските партизани Демир Янев. При спречкването полк. Маринов е убит. Започва няколкочасова поголовна стрелба.

„Защо са стреляли, защо са се гаврили впоследствие с труповете на войниците-откраднали са ботушите им и са ги погребали боси-това няма как да знаем. Какво е било в главите на тези млади мъже от партизанския отряд-също. Но има данни, че повечето от убитите са били предварително набелязани“, довършва разказа си д-р Веселина Узунова.

На днешния ден се повдигна и дебат относно това дали не е резонно да има един нов общ паметник в града, на който да се отдава почит към загиналите без съд и присъда преди и след 9-ти септември. Според историка Милен Вълчев, от авторитарен редът преди 9-ти септември 1944 г. прераства след тази дата в тоталитарен, а безчинства е имало и преди и след.  Затова хората не трябва да бъдат разделяни, смята той.

„И преди и след това има неспазване на законите и хора, убити без съд и присъда. Както преди 9-ти е имало преследвани заради своите идеи и убеждения, така и след това е имал преследвани заради политическите си виждания. За да се постигне обединение трябва и на едните, и на другите да се отдава почит на една и съща дата, а не на различни, защото това разделя обществото“. Освен на днешния ден, когато се почита паметта на жертвите на комунистическия режим у нас, другата дата, на която се почита паметта на загиналите за социално равенство е 9-ти септември, когато част от хасковлии скланят глава на Братската могила на Ямача. Той признава обаче, че пък там се отдава почит към хора, които историята помни като главорези. Затова историкът е категоричен, че една нова паметна плоча трябва да се изчисти от компрометирани имена. Според Милев Вълчев, инициативата трябва да се подеме от гражданите чрез инициативен комитет.

„Бих се съгласила с това да има общ паметник на репресираните и загиналите заради политическите си възгледи, но историята е много изопачена за загиналите преди 9-ти септември и това няма как да бъде променено в момента, заради усилената пропаганда дълго време. Сред тях има хора с изпълнени присъди за криминална дейност, трябва ли да правим панихиди и за тези хора?“ е мнението на д-р Веселина Узунова. Според нея, докато няма ясна представа кой каква гибел го е постигнала, е по-добре да се възпираме от осъществяването на идеята за общ паметник.

Красимира Славова