Коментари за войната в Украйна изпълват страниците на френския печат в навечерието на първата годишнина от началото на руското нашествие.
"Украйна е Европа и Европа е Украйна", заявява в статия за в. "Монд" председателката на Европейския парламент Роберта Мецола. Тя изтъква, че ЕС ще продължи да налага санкции на Русия, и настоява за създаването на трибунал, който да съди виновниците за военни престъпления по време на конфликта.
Цялата европейска идея се гради върху мира, но мир не може да има без свобода, нито без правосъдие. Ще продължим да подкрепяме Украйна – от това зависи населението ѝ, от това зависи Европа, от това зависи мирът. Ние сме с безбройните семейства, изгубили всичко. Ние сме с украинските сили за отбрана, които се бият за свобода, демокрация и световен ред, основан на правила. Ние сме с онези, които се борят за нас, заявява председателката на Европейския парламент.
В своята помощ за Киев западните страни прекрачиха прагове, непреодолими преди. Остава им да отнемат от Путин управлението на ескалацията в тази толкова непредсказуема война. Всяка стъпка на съюзниците на Украйна обаче поставя въпроса каква ще бъде следващата. И повечето от тези въпроси нямат отговор, разсъждава в друг материал анализаторка на "Монд".
"Според мен наближаваме края на войната", заявява в интервю за същия вестник генерал Кирило Буданов, началник на украинското военно разузнаване. Войната обаче няма как да приключи, без да се възстанови териториалната цялост на Украйна в международно признатите ѝ граници от 1991 г. Никой друг вариант не е приемлив за нас. Всякакви териториални отстъпки ще доведат само до нов конфликт в бъдеще, подчертава Буданов.
Деветдесет и пет на сто от украинците вярват, че страната им ще победи Русия. Това сочат данни от анкета, осъществена в началото на месеца от украинския център "Рейтинг груп". Значи решимостта на страната не намалява след година война, пише в. "Фигаро".
Същевременно 97 на сто от запитаните украинци заявяват, че имат доверие на своята армия (срещу 65 процента през 2019 г.), а 90 на сто вярват на своя президент Володимир Зеленски (срещу 36 процента през януари 2022 г.).
Две трети от украинците говорят за влошаване на материалното си положение, а 36 на сто казват, че са останали без работа. Седемнайсет на сто посочват, че техен близък е убит през тази война. Над половината (58 на сто) смятат за невъзможно да бъдат възстановени приятелските отношения с руснаците и беларусите, чиято страна е съюзена с Москва. Според 22 на сто те могат да бъдат възстановени след 20-30 години, а според 11 процента – до 10-15 години.
До момента конфликтът е нанесъл щети на 1,2 милиона хектара природни резервати и 3 милиона хектара гори по данни на "Грийнпийс", отбелязва "Нувел обсерватьор".
Горски пожари, замърсяване на почвите и подземните води, експлозии в промишлени обекти – нахлуването на Русия в Украйна е катастрофално не само за гражданското население, но и за средата, в която хората живеят. Флората и фауната на Украйна търпят много щети по време на конфликта и това може да има тежки последици, предупреждава изданието.
То представя интерактивна карта на пораженията за околната среда, нанесени от войната, разработена от "Грийнпийс" заедно с украинското неправителствено сдружение "Екоекшън". Последното е регистрирало близо 900 такива разрушителни посегателства върху околната среда.
Това са най-вече обстрелите на заводи и стратегически складове, откъдето след руски удари се е разпространил токсичен дим. Най-малко два пъти руски ракети са улучвали резервоари с азотна киселина и червен дим е покривал град Луганск в Северна Украйна, застрашавайки дихателните пътища и зрението на хората. Заслепени и дезориентирани от сонарите на руския военен флот, животните в Черно море не могат вече да избягват поставените мини.
При експлозиите на ракети и снаряди, напомня "Грийнпийс", се образува цял коктейл от химически вещества – например карбонов оксид и диоксид, водна пара, азотен оксид, азотен диоксид, диазотен оксид, формалдехид, циановодородна пара и азот. Попаднали в атмосферата, те вероятно засилват климатичното затопляне и предизвикват киселинни дъждове. Тези вещества изгарят растителността, опасни са за човека и животинския свят. А осколките от избухналите боеприпаси отделят в почвата и водите редица метали и сяра, които могат да поразят хранителните вериги в региона.
Природозащитните организации бият тревога за влиянието на войната върху екологията, тъй като мислят за бъдещето на Украйна. Трябва да привличаме вниманието към щетите от войната за околната среда, за да се взема и тя предвид в дискусиите за бъдещето на страната, обяснява за "Нувел обсерватьор" Денис Цуцаев от източноевропейския клон на "Грийнпийс".
За предстоящата дейност в тази насока "ще са необходими инструменти, експертни познания и ангажираност, както и значителни средства. Тези средства трябва да се отпуснат още сега, а не чак когато свърши войната", изтъква той.