Челото на най-близкия ледник до българската антарктическа база се придвижва с до 20-30 метра годишно. Това сподели пред БТА физикът Васил Гурев от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, дългогодишен член на Българския антарктически институт и участник в 31-вата българска експедиция. В рамките ѝ Гурев работи по двугодишен проект за комплексни геофизични изследвания на ледници в района на Южния залив и българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“. Ръководител на проекта е гл. ас. д-р Гергана Георгиева.
Проектът има за цел да изследва движението и динамиката на ледниците, изтичащи в Южния залив на о-в Ливингстън с наземни и сателитни данни. Планираните наземни измервания включват непрекъсната сеизмична регистрация в сеизмична станция LIVV, кратки сеизмични записи от ледниците в района на българската антарктическа база, измервания на Глобалните навигационни сателитни системи (ГНСС), регистрация на срутвания от лед и други.
„Това, което ние правим, обединява няколко неща – определяме скоростта на движение на определени точки от горната част на ледника и проследяваме изменението на тези скорости с течение на годините. За целта се изгражда поле от измерителни рейки, а с много точни ГНСС измервания се определят техните координати. Следващата година тези измервания отново се правят, позволявайки да се определят годишните скорости, с които наблюдаваните точки се движат. Провеждането на по-добри изследвания за няколко поредни години помага да проучване на динамиката на процеса и факторите, които я обуславят“, обясни Гурев.
„Също така изследваме и долната част на ледника в близост до неговото чело, където той навлиза 5-10 метра навътре в морето. Проучвайки го, успяваме да определим неговата денонощна скорост на движение с голяма точност. През изминалата година, например, отчетохме, че ледникът над българската база рязко измени скоростта си от малко над 5 см в денонощие до 17-18 см в денонощие само за няколко дни. Такива скокове са редки – тазгодишното предизвикателство е дали ще успеем да отчетем подобни тенденции. Тези измервания са съществен елемент от изследването на масовия баланс на ледника – с каква скорост неговото чело достига морето и, съответно, каква ледена маса губи“, уточни физикът.
Физикът Васил Гурев подчерта, че в рамките на проект от 1-2 години могат да се направят моментни оценки, които са много ценни, но сериозни изводи за тенденциите в динамиката на процесите могат да се направят едва след дългогодишни измервания. Обикновено екипите, които правят аналогични проучвания, наблюдават избрания ледник поне в продължение на 10-12 години. Едва тогава може да се даде една по-точна оценка на промените в масовия баланс на ледника, заяви той.
„В района на българската антарктическа база има различни ледници. Някои от тях достигат до морето, докато челата на други спират на земя, т.е. не стигат до морето. Тези два типа ледници често имат различно поведение – такива, които достигат до морето, обикновено се движат доста по-бързо - при скорости от порядъка на 1 метър годишно в горната им част до около 50-60 метра годишно в долната си част. Ледници, които свършват на сушата обикновено имат доста по-малка скорост на движение – няколко метра годишно“, допълни Гурев.
„Нашите актуални измервания показват придвижване на челото на ледника от порядъка на 20-30 метра годишно. Много интересно е да видим ще има ли изменение на тази скорост през следващите години и в каква посока. Сега имаме големият научен шанс това да се случва по-лесно, защото вече имаме наш, български кораб и логистиката ще е много по-лесна“, оптимист е физикът.
