От една хеликоптерна площадка трябва да може да се осигурява медицинска помощ по въздух на десет хиляди квадратни километра, показват данни от 15 хеликоптерни организации в Европа. Това каза доц. Олег Чолаков, началник на Отделение по жлъчно-чернодробна и панкреатична хирургия в столичната болница “Лозенец“ по време на Академия по планинска медицина. Форумът се провежда в лечебното заведение и е под патронажа на президента Румен Радев.
Доц. Чолаков посочи, че страната ни трябва да има най-малко 9-10 хеликоптера, с които да се оказва спешна медицинска помощ по въздух. По думите му трябва да се предвидят достатъчно хеликоптери, тъй като вероятно ще се налага обслужване в сервиз на някой от тях, което предполага наличие на резервни хеликоптери. Ако един хеликоптер е сертифициран за оказване на медицинска помощ по въздух, той не може да извършва друга дейност, добави лекарят.
Времето от подаването на сигнала до излитането на хеликоптера е пет минути, каза още доц. Чолаков, цитирайки данните от 15-те хеликоптерни организации. Времето от подаване на сигнала до достигане на хеликоптера до пострадалия е средно 20 мин. От кацането на хеликоптера, превозващ пострадалия, до „влизането“ на пациента в шокова зала се предвиждат три минути, показват още данните.
Екипажът трябва да е на място, в базата на хеликоптера, каза още доц. Чолаков. Ако хеликоптерът е сертифициран за оказване на медицинска помощ по въздух, той не може да извършва друга дейност.
Организациите, чиито данни са цитирани, са частни, допълни доц. Чолаков и поясни, че в немалко европейски държави оказването на спешна медицинска помощ по въздуха се извършва от частни компании.
За да функционира системата за оказване на медицинска помощ по въздуха в България, трябва да има законодателство, авиационна техника, логистични бази, болнични хеликоптерни площадки – до или върху болницата, обучени специалисти – пилоти, обучени да летят в специфични условия, технически специалисти по поддръжка на хеликоптерите, въздушни спасители, добави доц. Чолаков. По думите му в момента най-голяма готовност имат въздушните спасители от Планинската спасителна служба към Българския Червен кръст, сред които има и лекари реаниматори. Най-същественият проблем е финансирането, посочи доц. Чолаков. Спешността е ангажимент на държавата, но финансирането може да е и от дарения, от здравноосигурителните фондове, тъй като не трябва да се разчита само на държавата, добави той.
В Планинската спасителна служба има 24 сертифицирани лекари по планинска медицина, работещи в страната, посочи директорът на ПСС Емил Нешев.
Необходими са добре изградени травматични центрове, каза д-р Николай Младенов, началник на Клиниката по анестезиология и интензивно лечение в болница "Токуда". По думите му в Германия времето за трансфер на пациента от мястото на инцидента до болница е шест и половина минути. Трябва да се обмисли много добре къде да бъдат хеликоптерните площадки в България, да има сформирани екипи, преминали практическо и теоретично обучение, тъй като обектите на въздушната помощ са деца, възрастни, бременни, хора с инфекциозни заболявания, с изгаряния, както и органи от донори, допълни той. По думите му засега никой не е споменавал, че в хеликоптерите трябва да се помисли и за осигуряване на кувьози за бебета. Необходимо е да се изработят протоколи за работа, да се осигурят и медикаменти и апаратура в хеликоптерите.
Една от целите на Академия по планинска медицина е да започне обучение на студентите от Медицинския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, каза директорът на болница „Лозенец“ д-р Христо Стоянов. По думите му в редица европейски страни е задължително лекарите в медицинските хеликоптери да са сертифицирани и по планинска медицина.
До 2026 г. България трябва да разполага с шест оборудвани хеликоптера, като първият се очаква да пристигне през септември тази година.
