На предсрочните парламентарни избори през отминалата неделя с машина са избрали да гласуват повече от половината избиратели - 59.12%, или 1 476 809 души. Това показват данните от анализа на Института за развитие на публичната среда.
Без изненада трите избирателни района в София-град са с най-висок дял на хора, предпочели да упражнят правото си на вот с устройство за машинно гласуване - над 72%. Водещ е 23-ти избирателен район със 78.12%, следван от 24-ти избирателен район със 74.85% и 25-и избирателен район със 72.28%.
В Пловдив-град също масово са предпочели да гласуват с машини - 70.23% от избирателите.
Най-малко предпочитани са устройствата в три избирателни района - Видин - 40.2%, Разград - 42.14%, и Търговище - 43.72%. Разпределението на машинния вот сред партиите и коалициите от новия парламент показва, че в най-малка степен по този начин са гласували избирателите на ДПС - 40.19%, следвани от тези на ГЕРБ-СДС - 43.58%, и "БСП за България" - 49.48%.
Най-голям е делът на гласувалите машинно сред поддръжниците на "Има такъв народ" - 80.21%, следвани от коалицията "Продължаваме промяната" - "Демократична България" - 79.13%, и "Възраждане" - 69.51%.
Резултатите показват, че симпатизантите на формациите, които върнаха "смесеното" гласуване, в най-голяма степен са се възползвали от възможността да гласуват с хартиени бюлетини. Именно под претекст че машинното гласуване затруднява и отблъсква избирателите, първите внесени законопроекти в предишния парламент бяха за изменения на Изборния кодекс. С приетите промени се върна хибридната форма на гласуване с хартия и бюлетина, а машините се превърнаха в "принтери" на бюлетини.
Машините трябваше да отпечатват бюлетини, които да се преброяват от комисиите в края на изборния ден. Според изискванията на Изборния кодекс устройствата ползваха по-различна хартия в сравнение с предишни избори. Също така бюлетините от машинното гласуване бяха по-дълги в сравнение с познатите ни досега разписки. По всяка вероятност това бяха някои от основните причини за наблюдаваните проблеми в изборния ден - понякога изобщо не се отпечатваха машинни бюлетини, имаше случаи на празни или по-къси такива и др., отбелязват от института.
