Докато български производители и търговци на зърно се оплакват на президента и правителството и протестират срещу задържането на украинско зърно в България, се задава нов търговски сезон, в който ситуацията в черноморския зърнен пул, изглежда, ще донесе още несигурност и нестабилност.

Причината е, че Владимир Путин прогони големите западни търговци от зърнения износ и се пазари за продължаване на сделката за зърнените морски коридори за украинско зърно, докато в Русия залежалото зърно е толкова много и цените са толкова ниски, че фермерите казват, че са пред фалит. Руски медии твърдят, че вече се подготвя инструкция за временно спиране износа на руско зърно в опит да се повиши цената.

"Дневник" проследява събития от последните месеци и прогнозите за добиви през новия сезон. Ето картината, която описват те.

По-малко зърно в Украйна

Зърнената реколта в Украйна за 2023 г. се очаква да падне до 44.3 млн. тона (спрямо 53.1 млн. през 2022 г. и очакван според САЩ износ на 13.5 млн. т) по данни на министерство на земеделието в Киев. Това все пак е доста по-оптимистично от оценката на Националната академия за селскостопански науки - спад на зърнената реколта с 37% до 34 млн. т през 2023 г. Причината е, че заради руската инвазия са засети 1.4 милиона хектара по-малко площи и по-ниските добиви. Колко от произведеното ще бъде изнесено в сезона 2023-2024 г. още не е ясно.

Според министерството става дума за 16.6 млн. тона пшеница (20.5 млн. през м.г.), 21.7 млн. тона царевица (25.6 млн.) и 4.8 млн. тона ечемик (5.6 млн.) Рекордните 86 милиона тона зърно бяха прибрани през последната мирна 2021 г.

В същото време брутното производство на маслодайни семена се очаква да нарасне до 19.2 млн. т тона тази година от 18.2 млн. т през 2022 г. поради по-голямата посевна площ за по-доходоносната култура, според прогнозата на министерството. Реколтата от слънчогледово семе се очаква да достигне 11.5 млн. т тази година спрямо 11.1 млн. т през 2022 г. Рапицата ще е със 100 хил. т повече, соята - с половин милион тона повече.

Но Русия остава несравнимо по-големият играч на пазара. И през последната половин година там беше организирано изтласкването на водещите западни търговци от инфраструктурата за съхраняване, превоз и износ на руско зърно.

"Национализацията" на руския зърнен износ

Според анализаторите повече от 70% от доставките на руско зърно за износ се падат на десет търговеца на зърно.

Търговска къща "Риф" е номер едно с 18% дял в износа на зърно за настоящия сезон (Пьотр Ходикин преди войната контролираше 83.75% в нея чрез фирма GTCS Trading в ОАЕ, веднага след началото собственикът се регистрира в Русия, според сп."Форбс" това е вече една от стоте най-големи частни компании в страната). "Уолстрийт джърнъл" я свърза с износа на украинско зърно.

Следват руските "Деметра холдинг" и "Астон", четвъртата бе големият международен търговец Viterra, а пета - руската Обединена зърнена компания (ОЗК). От международните търговци в челната десетка влизаха още Cargill, Louis Dreyfus и базираният в Сингапур търговец Outspan International Ltd.

През последните седмици три от водещите търговци на зърно в света обявиха, че напускат Русия или прекратяват дейността си там.

• Viterra (8% от износа) "реши да не продължава своите програми за износ след 1 юли, защото след продължително наблюдение на ситуацията през изминалата година заключи, че нейните дейности в Русия вече не отговарят на дългосрочната посока на компанията; преценяват се възможностите за прехвърляне на бизнеса и активите в Русия на нови собственици.

• Louis Dreyfus спира износа на руско зърно от 1 юли и търси възможност да предаде активите и бизнеса си на нови собственици.

• Cargill (4% дял в износа на руско зърно) обяви, че руската ѝ фирма прекратява износа за следващата земеделска година (започва на 1 юли 2023 г.), започва преглед на активите си, свързани с експорт, но ще изпълни задълженията си за доставки за текущия сезон 2022-2023 и "не планира и не разглежда промени" на други видове дейност и активи; при избухването на войната американската компания прекрати инвестициите си в Русия, но местните ѝ дружества продължиха работа.

• Archer Daniels Midland Company (ADM) обмисля също да си тръгне от Русия, съобщи "Блумбърг".

Според Хавиер Блас, коментатор на "Блумбърг", ръководител от сектора му казал, че Путин им показал вратата. Bunge Ltd. вече си тръгна миналата година, а Olam International сигурно също ще погледне в същата посока.

Това означава, че в ръцете изключително на руснаци остава най-големият износ на пшеница в света и контролът на експорта на един гигантски производител на царевица, ечемик и слънчогледово семе. Руското зърно и други култури ще продължат да излизат на световните пазари, защото Владимир Путин се нуждае от всякакви източници на средства за финансиране на войната си в Украйна и стабилността на режима си. Както и за да използва зърнения лост за поддържане на приятелски или поне неутрален статут на зависими от руското зърно страни като Турция, Египет, Бангладеш и други в т.нар. Глобален юг.

Печелят търговците, губят производителите в Русия

"Вътре в страната местните търговци ще изместят чуждите. А извън него - там, където свършва властта на руските пристанища и започва дейността на корабите под чужд флаг - западните търговци ще продължат да превозват руско зърно", казва Блас.

Той определя като губещи руските производители, тъй като ще трябва да продават в среда на практически монопол на зърнени олигарси, лоялни на Кремъл и печелещи още по-добре от войната му. Търговците ще купят евтино (а западните собственици ще отпишат активи за стотици милиони долари) звена от веригата за доставки, силози, експортни терминали по река Волга и Черно море заедно с персонала в тях.

"Ще регистрират офиси в Близкия изток и Азия, готови да свържат новите собственици със старите. Ще се изненадам, ако някой не регистрира компания с името "Экспортхлеб" - 100-годишната съветска организация за търговия със зърно - в Дубай или Хонконг.

Без западни търговци, които купуват и продават реколта в сърцето на Русия, Вашингтон и Брюксел ще загубят ключов източник на разузнавателна информация. Ако не друго, Кремъл ще има по-силна дума за това къде и на каква цена отива зърното му, мощно икономическо оръжие. Неизвестност, пари и политическо влияние е това, което Путин ще получи", коментира още Блас.

Миналата година Русия събра рекордна реколта от зърно - около 150 милиона тона. По данни на Министерството на земеделието към 14 декември реколтата от зърно в Русия надхвърли 159 милиона тона в бункерно тегло (т.е. преди почистване и сушене). Износът през този сезон също се очаква да бъде рекорден. Според резултатите от селскостопанската година (от 1 юли 2022 г. до 30 юни 2023 г.) износът може да бъде увеличен до 50 милиона тона, каза Путин на заседание на Съвета за стратегическо развитие и национални проекти на 15 декември.

Според прогнозата на Министерството на земеделието на САЩ Русия ще продаде около 43.5 милиона тона зърно през сезон 2022-2023 г., което ще бъде рекорд за най-близките й конкуренти. Европейският съюз ще продаде само 37 млн. тона зърно, САЩ - 21.1 млн. тона, а Украйна - 13.5 млн. тона.

Кампанията срещу "неприятелските" търговци

През декември по държавния телевизионен канал "Россия 1" бе излъчен документалният филм "Зърно", в който се разказваше, че ръководителите на трите "зърнени" региона на Русия - Краснодарския край, Ставрополския край и Ростовска област - са изпратили писмо до президента. В него те предлагали да се ограничат до ниво от 20% дяловете на чуждестранни компании дружества, изнасящи руски зърно, а собствениците, регистрирани в чужбина, да се пререгистрират в Русия. В него имало обвинение, че го изнасяли през "сенчести звена на веригата", и твърдения, че подобни механизми водят до по-ниски експортни цени, финансови загуби за производителите и бюджета.

Автор на филма е Андрей Кондрашов, от 2018 г. първи заместник генерален директор на Всеруската държавна телевизионна и радиоразпръсквателна компания (ВГТРК). От 25 февруари 2023 г. той е под санкции от всички страни от ЕС и Канада заради подкрепа на войната на Путин и "разпространение на руска дезинформация и пропаганда".

• В началото на декември 2022 г. ръководителят на министерството на земеделието Дмитрий Патрушев увери, че Русия няма да изгони чуждестранните търговци на зърно от пазара си.

• Месец по-рано "Комерсант" написа, че големият руски производител на торове "Уралхем" казал на Путин, че е готов да купи активите на световните търговци на зърно Cargill и Viterra, ако напуснат Русия. Тогава Viterra и Cargill отрекоха намерението да спрат работа.

• А още по-рано - през септември 2022 г., "Ройтерс" съобщи, че ръководителят на ВТБ Андрей Костин е написал писмо до Путин с предложение да се забрани закупуването на зърно и маслодайни семена в Русия от компании, свързани с неприятелски държави, както и да се наложи забрана да притежават руски фирми, които се занимават с товарене на зърно в пристанища и съхранение на зърно (с аргумент да не могат да извличат допълнителна печалба от търговията с руско зърно).

"Зърненият бизнес стана прекалено политизиран и рискован. През този сезон многократно сме се сблъсквали със ситуации на дискриминация не само за руски износители, но и за международни компании, търгуващи с руско зърно. Вярвам, че след като претегли всички плюсове и минуси, компанията реши да минимизира рисковете и да се отърве от потенциално токсичния бизнес", коментира Едуард Зернин, председател на борда на Съюза на износителите на зърно.

"Блумбърг" твърди, че и САЩ настоявали компаниите да прекратят всякаква дейност с Москва. "Държавно финансираните [руски] търговци вече са завладели голяма част от пазара, когато президентът Владимир Путин превърна продоволствения суверенитет в политически приоритет и износът на зърно стана символ на неговата геополитическа мощ", написа още агенцията.

Куп проблеми за руския зърнен сектор

Московският "Комерсант" цитира анализ на руския пазар, според който рекордите за зърнени реколти от последните години най-вероятно няма да се повторят, защото силозите са препълнени със зърно, а индустрията е под все по-голям натиск от санкции. Става дума за залежали много големите запаси от зърно от минали рекордни реколти: 26 млн. тона в силозите, включително 17 млн. тона пшеница, на стойност 260 милиарда рубли. Това е около половината от годишния износ на Русия.

В същото време износните мита са високи и правителството не може да ги намали, тъй като това ще доведе до повишаване на цените на вътрешния пазар. Закупки от земеделското министерство за държавния фонд тази година няма да има, защото фондът вече е пълен и просто няма къде да се съхранява допълнително зърно.

Единствената надежда за земеделците остава износът, който авторите на анализа препоръчват да се увеличи. През октомври-ноември той вече достигна рекордните съответно 5.6 и 5.7 млн. тона, но дори и такова увеличение (с 30-50% спрямо миналия сезон), като се вземат предвид наличните запаси, е изоставане, пише "Агроинвестор". "В настоящата ситуация очакваме огромни пренесени запаси (20 - 30 млн. т зърно), което ще има депресивен ефект върху пазара и тази депресия вече не е оценка, а реалност", каза Александър Корбут, вицепрезидент на Руския зърнен съюз.

В допълнение към свръхпредлагането и регулирането, износът е пряко задушаван от нарастващите трудности при превоза на товари, застраховките и разплащането. А производството - проблеми с доставката на най-производителната селскостопанска техника и резервни части за нея, недостиг на висококачествени (предимно вносни) семена и препарати за растителна защита, описва деловото издание The Bell.

Друг негативен фактор е недостигът на кадри, с който са се сблъскали 46% от фирмите в бранша. Компаниите писаха до правителството в края на септември, че мобилизацията ще има критично въздействие върху производителността на селскостопанския сектор.

В този контекст Владимир Путин използва рекордите за руското производство на зърно като политически аргумент, обвинявайки най-богатите страни в "хищническо купуване на храни", и обещава да осигури световна продоволствена стабилност - ако, разбира се, ограниченията за руския износ бъдат премахнати.

Миналата седмица външният министър Сергей Лавров заплаши, че Москва ще се справя, като заобикаля схеми от типа на зърнените коридори за Русия и Украйна, договорени с посредничеството на Турция и ООН, изтичаща през май. Киев според него може да си изнася продукцията не през Черно море, а по суша, жп линии и през пристанищата на страни като Полша и Румъния. Този вариант обаче оскъпява допълнително украинското зърно, намалява шансовете му да го купуват и намалява приходите в бюджета на Украйна.

Освен това Русия многократно е заявявала, че всяко по-нататъшно удължаване на сделката за зърно ще изисква редица нейни изисквания да бъдат изпълнени от Запада, включително повторното свързване на Руската земеделска банка (Росселхозбанк) към платежната система SWIFT. Други искания включват възобновяване на доставките на селскостопански машини и части, премахване на ограниченията върху застраховането и презастраховането, достъп до пристанища, възобновяване работата на тръбопровода за амоняк Толиати - Одеса и деблокиране на активи и сметки на руски компании, участващи в износа на храни и торове.

Според индексите на цените на "Совекон" на 29 март пшеницата от 4 клас е струвала 10 425 рубли/т, което е с 38.4% по-ниско от същото време през 2022 г., пшеницата от 3 клас - 11 550 рубли/т, което е по-евтино с 32.4%. Цените на вътрешния пазар падат на фона на ниското търсене от страна на износителите поради ниските цени на световния пазар, съобщи "Ведомости", цитирайки мониторинга в началото на последната седмица на март. Към 22 март 2023 г. руската пшеница е била средно $279/т, което е най-ниският индикатор от август 2021 г. насам.

• В края на март източници на "Ведомости" съобщиха, че Министерството на земеделието може да препоръча на износителите да спрат продажбите на пшеница на външните пазари поради ниски цени. Също на 24 март на среща в министерството беше обсъден рискът от фалит на някои фермери, тъй като разходите за отглеждане надвишиха изкупните цени на износителите.

• Президентът на Руския зърнен съюз Аркадий Злочевски смята, че намаляването на митата може да подкрепи пазара или поне да предотврати по-нататъшен спад в цената на пшеницата. По думите му в момента производителите вече не могат да свалят цените, а износителите трудно успяват да поддържат рентабилността си.

И с играта с митата има проблем, тъй като обезценяването на рублата (тя формира 70% при коефициента за изчисляването им) ще върне ценовата ситуация до тази, която беше преди година, казва Владимир Петриченко, генерален директор на "Прозерно". Като се има предвид нестабилността на пазарите, всички параметри вече могат да загубят своята релевантност до края на сезона, казва Едуард Зернин от управителния съвет на Съюза на износителите на зърно.