Медиите се превръщат в инструмент на войната. Това коментираха учени, историци, дипломати и военни експерти по време на четвъртата национална конференция по медийна сигурност в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ днес.

Темата на събитието е „Медиите и войната (журналистически стандарти и отговорности при отразяване на кризи и военни конфликти)". Организатори са секцията „Социални теории, стратегии и прогнози" към Института по философия и социология при Българската академия на науките (ИФС-БАН), Балканският институт за стратегически прогнози и управление на риска и фондация „Комуникации и култура".

Медиите са важен компонент на войната, те вече са продукт с двойна употреба – и за цивилните и за военните, каза полковник доц. д-р Захарин Марков. По думите му, в ситуация на военен конфликт се наблюдават три основни потока на информация – от правителството, от военните и от обществеността.

„Социалните мрежи имат много сериозно влияние върху отразяването на войната в сегашни условия. И това е, защото те се явяват един алтернативен източник на официалните потоци на информация“, коментира той. „Официалните медии са добре контролирани, добре насочвани и, ако някой си мисли, че отразяват истината такава, каквато е, аз имам някои съображения“, допълни полковник Марков. Той посочи, че контрол се наблюдава и при социалните мрежи.

„Медиите като цяло все по-малко разпознават основната си функция – да информират, образоват и задават основните теми за обществен дебат. За тях финансовите потоци, търгуването с влияние и печеленето на политическо покровителство имат по-важно значение. И, ако са с по-скромна аудитория и битуват предимно във виртуалното пространство, поставят на първо място количеството лайкове или кликвания“, каза проф. Борислав Градинаров.

„Медиите имат проблем и той не е в несигурността на приходите им, нито в сигурността на информацията, а в доверието. Увеличава се ерозия в доверието към медиите“, допълни проф. Градинаров. По думите му, най-големите губещи от глобалната медийна криза са хората, за които адекватната информация е основният ресурс, чрез който взимат решения за здравето и живота си.

„В условията на война журналистите не са просто носители на позиции по време на пропаганда, те са, в голяма степен, и нейни жертви. Някой ги нарече нейни войници. Това включва и едното, и другото. Те, в крайна сметка, стават жертви на недействителната информация, на едностранчивата информация, на накърнената или апологична експертност на издателите, на политическата коректност, на правилата на военната пропаганда“, каза д-р Любомир Кючуков, който е дипломат и заместник-министър на външните работи в периода от 2005 до 2009 г. 

В състояние на война имаме противоположни гледни точки, които се поставят пред обществото чрез посредници, тоест, медии, коментира проф. Искра Баева. Според нея, войните винаги са съпровождали развитието на човечеството и ще продължат да го правят. „Когато има война, винаги има цензура и пропаганда. Въпросът е дали се води само на местата, пряко въвлечени в конфликта, или в цял свят“, посочи проф. Баева.

Сред останалите теми, част от програмата на националната конференция за медийна сигурност, са свързани с църквата и войната, професионалната журналистическа етика и сигурността на журналистите по време на война. Участници във форума са още протойерей доц. д-р Стоян Чиликов, д-р Христо Христов, проф. Николай Михайлов, доц. Симеон Василев, д-р Валерий Тодоров, Енчо Господинов, Мехмед Юмер, Любчо Нешков, Николай Дойнов и Георги Милков.