Публикации в профилите на потребител на TikTok и Facebook отправят внушения за териториални претенции към България от страна на кандидата за президент на турската обединена опозиция Кемал Кълъчдароглу. Поводът е негова визита в Кърджалийско, в рамките на която той посети емблематични за турското малцинство у нас места.

Публикациите в социалните мрежи са от 16 април. В тях се твърди, че има “кошмарна провокация от турска страна” и се задава въпрос: “Какво цели опозицията на Турция - да завладее България ли?”. Отправя се призив към българите за обединение, защото “идват решителни за България и за Русия дни”.

Към 9 май видеото в TikTok е гледано над 23 000 пъти.

Наша проверка показа, че твърдението за провокация е безпочвено, а в близкото минало подобни провокации към станатата ни е имало не от страна на Кемал Кълъчдароглу, а от медии, които в момента защитават политиката на неговия опонент - сегашния президент на Турция Реджеп Ердоган.

Посещението на Кълъчдароглу в област Кърджали

БНТ отрази визитата в България на Кемал Кълъчдароглу от 15 април тази година, в рамките на която той посети гроба на жертва на Възродителния процес. В изказването си в кирковското село Могиляне опозиционният кандидат говори за битката на Турция за демокрация като прави паралел с борбата за правата на турското малцинство у нас в последното десетилетие на комунистическия режим.

"Днес сме пред паметниците на загиналите за демокрация от тоталитарния режим. И в Турция имаме същата борба за демокрация. 100 години ще се празнуват тази година от основаването на републиката и продължаваме да я браним с демокрация", каза Кемал Кълъчдароглу.

Кой е Кемал Кълъчдароглу?

Доколко основателни са твърденията в публикацията в TikTok говори самият профил на Кемал Кълъчдароглу.

Той е кандидат на опозиционния алианс, който включва националисти, ислямисти, проевропейски и прозападно настроени, кемалисти, пантюркисти, както и антизападно настроени представители - разнородни на пръв поглед, но обединени срещу настоящия президент на Турция Реджеп Тайип Ердоган.

Самият Кълъчдароглу е определян като кемалист. 74-годишният опозиционен кандидат за президент е популярен още с прозвището "Турският Ганди" или "Ганди Кемал" заради кроткия си нрав и физическата прилика с индийския лидер.

В политическата си кариера е яростен борец срещу корупцията, а като партиен лидер е за преход от агресивен кемализъм към съвременна европейска социалдемокрация.

В интервю за BBC от началото на май Кълъчдароглу се застъпва за ценностите на свободата и демокрацията и отхвърля авторитарния подход на своя опонент. Обещава да даде приоритет на отношенията на Турция със Запада вместо с Русия и да осигури мир и демокрация в страната.

"Искаме да бъдем част от цивилизования свят. Искаме свободни медии и пълна съдебна независимост. Ердоган не мисли по този начин. Той иска да е по-авторитарен. Разликата между нас и Ердоган е като между черно и бяло", твърди лидерът на опозицията.

Обявява се за свобода и демокрация. Обръща се към младите хора.

"Те не искат полицията да идва пред вратата им рано сутринта само защото са писали в Twitter", посочва Кълъчдароглу в интервюто.

Лидерът на най-голямата опозиционна сила в Турция - Народнорепубликанската партия - насърчава младите хора да го критикуват в момент, в който в страната може да се отиде в затвора за обида към президента Ердоган.

Посещенията на етнически емблематични места в чужбина

Утвърдена практика е представители на властта, политици или смесени делегации да посещават емблематични места в чужбина, свързани по определен начин със страната и етноса или носещи друго значение и послание.

В международните отношения подобни визити не се разчитат като териториални амбиции, а на възпрепятстването им се гледа като на нарушение на правата на посетителя.

Сред нашумелите примери от последните дни е недопускането на евродепутата Андрей Ковачев, председателя на фондация “Българска памет” д-р Милен Врабевски и още трима българи на територията на Република Северна Македония.

На 6 май Ковачев, Врабевски и още трима българи се опитаха да достигнат до Ново село, за да присъстват на заупокойната панихида на българското военно гробище в Ново село, Струмица.

Казусът предизвика остри реакции не само от страна на България, но и на ЕК.

По отношение на Турция, един от последните такива примери е от септември миналата година на отбелязването на 130-та годишнина на Желязната църква в Истанбул.

Желязната църква в Истанбул на 130 години: Как храмове в Турция пазят българския дух

Българската делегация тогава е водена от вицепрезидента Илияна Йотова. По време на посещението си в югоизточната ни съседка тя говори за нуждата от подпомагане на българските храмове в Турция и изказва удовлетворението си от популярността на изучаването на български език в Одрин.

Териториални провокации към България

Ако се върнем по-назад във времето, можем да открием провокации, касаещи българската територия.

Един такъв пример е от 2013 - по съвпадение отново нашумял през месец април, когато в България е на власт служебен кабинет, начело с Марин Райков, а в Турция министър-председател е Реджеп Ердоган.

Как България стана част от Нова Турция, според Миллиет

Турският в. “Миллиет” публикува географска карта на “Нова Турция”, която включва част от България, Кипър, северните райони на Сирия, северната част на Ирак и Гърция, както и райони на Азербайджан и Грузия. В материала на вестника се говори за създаването на нова мощна държава в границите на бившата Османска империя.

Райков: Намирам публикацията в Миллиет за скандална

Тогавашният български премиер Марин Райков определя картата като скандална и е категоричен, че тя дори не заслужава коментара на един министър-председател, а единствено неговото презрение.

Райков подчертава също така, че подобни публикации се случват не само в турската преса, но и в пресата на много други държави и не заслужават правителствени реакции.

"Не може една държава да реагира на писанията на някакъв си вестник. Не за първи път подобни, бих казал, силно неуместни стъпки, се правят от страна на едни или други журналисти, в едни или други медии. Вярвайте, че това нещо се случва не само в турската преса, това се случва в пресата на много други държави", заяви тогава Марин Райков.

В. “Миллиет” е основан през 1950 г. и дълги години е смятан за единствения социалдемократически кемалистки вестник, известен с висококачественото си и професионално поднесено съдържание.

Главният му редактор Абди Ипекчи е убит през 1979 г. от Мехмед Али Агджа, който по-късно направи опит да убие папа Йоан Павел Втори. Същата година вестникът е продаден.

От 2012 г. е собственост на турския конгломерат Demirören Holding, след което последователно са уволнени критични към властта утвърдени журналисти.

Заключение

Турският политик и опозиционен кандидат Кемал Кълъчдароглу е републиканец, далеч от имперските амбиции за възстановяване на пределите на Османската империя. Афишира се като застъпник за свобода и демокрация в Турция и за сближаване със Запада.

Посещението му в Кърджали не е провокация към териториалната цялост на България, а следва утвърдена практика, която се прилага от политици в много държави, включително и от България.