В предишния материал по проекта „100 въпроса за тоталитарната държава“ ви разказахме как изглеждаше обзавеждането на едно социалистическо жилище. Днес ви предлагаме втори поглед към темата. Материалът е написан от млад човек, роден след 1989 г., който посети един на пръв поглед малко странен музей. „Червеният апартамент“ е жилище, което показва как са живели хората по време на социализма.

Ако има едно нещо, което "децата на демокрацията" помнят ясно от социализма, това бяха всички дреболии от ежедневието в дома. Тежките секции с еднообразен и скучен дизайн, масивни и матирани стъклени витрини, странни кушетки, табуретки, легла с пружини. Всичко с цветове, които всеки съвременен дизайнер ще нарече просто "грозни" - белезникави, блудкави, измъчени тонове.

И дори когато "комунизмът си отиде", в моя случай - малко преди да се родя, тези следи от систематичното мачкане на човешкия усет за естетика останаха години наред в домовете ни. Нормално - 90-те не бяха точно време на икономически бум и жажда за ново обзавеждане, дори когато такова се появи на пазара.

Така много израснахме в социалистически жилища, макар и уж в демокрацията.

Типичният социалистически хол от социализма в "Червения апартамент". 

А най-интересното беше как демокрацията и времето бавно обелват тази остаряла обвивка. Как пазарната икономика изсулваше домовете на бабите и дядовците ни, че и на родителите ни, от социалистическия интериор - като от стара кожа. И в началото на хилядолетието много къщи бяха като смесица между две напълно противоречащи си философии в домашната среда - тази на поробения и тази на свободния.

Тази седмица се разходих до един особен вид музей в центъра на София – „Червения апартамент“. "Музей" звучи странно за това място - макар че е точно това за най-младите.

"Червеният апартамент" е един проект на архитекта Валери Гюров и Сдружение 365 - автори на градски разходки като Free Sofia Tour, Sofia Alternative Tour и Communist Tour. На хартия е туристически обект - представя дома на едно обикновено българско семейство от 80-те години. В голяма степен е естествен музей - създателите са успели да намерят един апартамент от периода, който почти не е мръднал. Личи си, че са го допълнили с интересни и разнообразни обекти - бутилки, кибритени кутийки, вестници, играчки - за да се създаде илюзията, че едва ли не сем. Петрови просто са отишли на море и жилището е празно съвсем за малко.

Показателно е, че е проект на млади хора, и въпреки това много от вещите в апартамента са от тяхното детство. За чуждестранните туристи апартаментът наистина е атракция - такава групичка засякох, когато отидох да снимам.

Детска стая отпреди 1989 г. в "Червения апартамент"

За хората над 30 е някакъв тип носталгично пътешествие. По-младите ще разпознаят някои от предметите, други могат да ги изненадат. За тези над 45 ще си е точно като „връщане при баба“, а за някои и „у дома“.

Може би най-ценно ще е за младежите под 18 - които дори не помнят кога баба е изхвърлила китениците и 30-те тома на Большая советская энциклопедия. За тях това наистина ще е друг свят.

Но всеки може да намери по нещо - за да добиете бързо представа какво ви очаква, гледайте това кратко видео: