България е от типа държави, в които обществото е по-податливо продължително време да вярва в дезинформация. Те бързо стават жертва на манипулативни наративи и поради това им е по-трудно да преминават през кризи. Няма бързи решения за справяне с дълбоко вкоренени обществени и исторически проблеми в тях, допринасящи за това положение.

Въпреки това е имало забележимо изместване на обществените настроени към прозападни нагласи - подкрепата за членство в НАТО се увеличи от 50% през 2022 г. на 58% през 2023 г. Покачването обаче все още оставя българите сред народите с най-малка вероятност да подкрепят членство в алианса. В същото време високите нива на корупция, завладяването на държавата и годините на нестабилност, усложнени от COVID пандемията и борба от няколко последователни правителства да си осигурят подкрепа в парламента, допринесе за ниското доверие към публичните институции и медиите.

В страна, податлива на вяра в дезинформацията, това доверие ще бъде трудно да се възстанови.

Такива оценки се съдържат в годишния доклад за 2023 г. на института GLOBSEC, публикуван по повод неговия форум, провеждащ се в момента в Братислава за 18-и пореден път. Той събира в рамките на три дни и няколко сцени и платформи близо 1200 лидери от над 60 държави, включително 11 правителствени и държавни ръководители. На него според организаторите участват само двама българи - бившият премиер Кирил Петков и Иван Кръстев, председател на управителния съвет на Центъра за либерални стратегии в София и и изследовател в Института по хуманитарни и социални науки във Виена.

Няма никакви официални лица от България, български бизнесмени или експерти, българи начело на международни институти и организации, български военни...

Заключенията в доклада за тенденциите през изминалата година GLOBSEC Trends 2023 обхващат осем държави (България, Румъния, Словакия, Унгария, Чехия, Полша, Литва и Латвия) и се основават на национално представителни социологически проучвания сред хиляда души във всяка страна, проведени през март тази година (в България то е дело на "Алфа рисърч").

Три от тези осем държави - България, Словакия и Румъния - се открояват като скептични към ЕС и НАТО, подкрепящи конспиративни теории и харесващи авторитарни лидери.

Ето какво показват данните за отношението на българите по тези и други въпроси:

• 44% вярват, че Русия е виновна за войната в Украйна (намаление от 50% през 2022 г)
• 32% са убедени, че вината е в Запада, провокирал Русия (още 15% смятат, че вината е на Украйна, която потискала рускоезичните си граждани).

Само в България и Словакия под половината анкетирани обвиняват Русия. В Унгария въпреки пропутинската позиция и говорене на правителството и на Виктор Орбан делът на осъждащите Москва за агресията се е увеличил за година до 54% (обвиняващите запада са 19%)

• 34% от анкетираните българи смятат Русия за заплаха за сигурността на страната им
• 38% вярват, че тя е заплаха за идентичността и ценностите в България.

Този най-нисък показател в допитването все пак е бил предшестван от едва 3%, споделящи това мнение през 2020 г. Тази година от Унгария (48%) до Полша (88%) доминира възприемането на Русия като заплаха.

• 33% от анкетираните в България посочват САЩ като заплаха за сигурността на страната.
• 56% казват, че САЩ въвличат България във война с Русия, защото печелят от нея.

Нещо се е случило между 2021 и 2022 г., защото тогава в България страхът от Америка е скочил двойно от 16% на 33% и е останал там и през 2023 г. В Словакия случаят е доста по-драматичен - там има скок от 39% на 50% през последната година. В доклада се обяснява, че "множество словашки политици популисти говорят за мир като оправдание за сътрудничество с Кремъл или за спиране на оръжейните доставки за Украйна". И това се случва "след години на кампании за очерняне на НАТО като инструмент на САЩ да контролира по-малките държави и средство за прокси конфликти". Две трети (66%) от словаците са убедени, че Америка въвлича във война с Русия заради печалбарство.

• 20% от българите възприемат САЩ като стратегически съюзник.

Това е спад спрямо 27% през 2021 г., но има и по-зле - 18% в Словакия и 17% в Унгария. Запитани представители на тази една пета от българите да обяснят проамериканския си избор, те отговарят с "партньор, на който може да се разчита (40%), "защото са икономическа и политическа свръхсила (36%) и "защото САЩ защитават свободата и правата на човека" (14%).

• 26% от българите гледат на Русия като на стратегически партньор.

Това все пак е значителен спад спрямо 45% през 2021 г. и е на нивото на Унгария (27%) и Словакия (25%). Но в останалите анкетирани държави така са отговорили само между 2 и 6 процента. "Донякъде тази тенденция отразява положителното отношение към Русия в обществото, но може да е и продукт на проруска реторика от политически фигури, изтъкващи колко важни били руските енергийни доставки за тяхната страна и за Европа. (...) Българите, обаче, най-вече изтъкват своята обща история (40%) и културна близост (23%) с Русия, което подчертава, че тези възприятия за стратегическо партньорство са основани повече на ценности (...)."

Другите основания за стратегическа близост с Русия, посочени от българите, са

• "зависимост от стратегически суровини" (17%)
• "Русия е политическа/икономическа свръхсила" (14%)
• "Русия помага на България (12%)
• "Икономическо сътрудничество и връзки" (12%).

Намаляло е одобрението за Великобритания като стратегически партньор на България - от 13% през 2021 г. на 6% сега. Същото важи и за Франция - от 15% през 2022 г. на 10% сега. За Китай такава оценка през 2023 г. дават 8% от българите

• 49% от българите казват, че икономическите санкции са неефективни, защото не накърняват Русия
• 37% вярват, че санкциите имат ефект и трябва да останат в сила, докато Русия не се оттегли от окупираните територии.

Отново само в България и Словакия водещият отговор е скептицизмът към санкциите, в останалите 6 държави е обратното. Като цяло авторите на доклада обръщат внимание, че не е изключено в някои от анкетираните страни да има мотивация за по-решително ембарго, но в други както Кремъл, така и местни играчи използват говоренето за санкциите по този начин, за да отслабят подкрепата за тях.

• 59% от българите са посочили, че за тях военната помощ и оборудване за Украйна е вид провокация от Българя към Русия и приближава страната до война
• 49% са избрали отговора, че така се помага на Украйна да се защитава.

Данните показват, че има българи, които смятат, че трябва да се помага и че едновременно с това си е вид провокация към Русия. В Словакия вярващите в провокативния характер са още повече (69%), в Румъния са колкото в България, а за унгарците това избират 57%, макар страната от самото начало да е обявила, че не предоставя нищо на Киев.

• 71% от българите казват, че на бежанците от Украйна се помага за сметка на социално слабите части от обществото
• 52% в същото време приемат отговора "страната ми трябва да продължи да помага на украинските бежанци, защото те се спасяват от война".

Дори в Полша 52% са посочили отговора "помощ за сметка на нуждаещите се у нас", но в България,Словакия и Румъния този показател е близо и над 70%. Отново българите са с най-малък дял приемащи, че все пак трябва да се помага на украинците.

• 58% в България биха гласували с "да" на евентуален референдум за оставане на страната в НАТО.

Това увеличаване на атлантическата подкрепа от българите и отчетливо най-добър резултат от 2020 г. насам. В Латвия и и Чехия има понижение, но от високи показатели, до 79% и 85%. Словакия се откроява с това, че от 2018 г. насам е имало стабилен ръст на подкрепата за алианса от 50% до 72% през 2022 г. И изведнъж масирани кампании за дезинформация от чужбина и от словашки структури върнаха резултата до нивото от 2019 г., обясняват авторите.

• 53% от българите вярват, че членството в НАТО намалява вероятността страната им да бъде атакувана от друга сила.
• 44% смятат, че на нападнат съюзник в алианса трябва да се помогне да се защити.

Почти същото казват и в Словакия (54%), но при всички останали 6 държави този избор са направили над 70%. Това съмнение във въздържащата сила на НАТО отчасти се обяснява с факта, че в миналото някои държави са били изоставяни от съюзниците си на фона на голям конфликт или с впечатлението за разногласия при процеса за взимане на решения в алианса (например около приемането на Швеция Финландия). България е единствената с одобрение под 50% за прилагане от страната на принципа на колективна отбрана; всички останали, започвайки от Словакия, са в рамките на 65-92 процента.

44% от българите имат доверие в националната си армия.

Най-ниският показател сред осемте анкетирани държави, и то след като през последните години доверието към българската армия така и така не е било много високо (56-58% през 2020-2021 г.) Словакия се отличава с бърз спад на това доверие - от 75% през 2021 г. на 48% днес. Същият процес се наблюдава и в Унгария (от 75% през 2020 г. на 53% сега). Всички останали 5 държави дават над 70% доверие на въоръжените си сили,че ще ги защитят.

"Спадът на доверие в България и Словакия трябва да се възприема през призмата на масовото и систематично недоверие към националните и международните институции в двете държави", допълват авторите.

Кирил Петков, по чието време бе постигнат пробив за вдигне на българската блокада за започване на преговорите з членство в ЕС на Северна Македония и Албания, ще участва днес в разговор "Размразени? Западните Балкани и пътят към Брюксел". В неговия панел са Албин Курти, премиер на Косово, Мило Джуканович - доскоро президент на Черна гора и един от най-продължително време задържалите се влиятелни лидери в района, и Мирослав Лайчак, специален представител на ЕС за диалога между Белград и Прищина.