Нобеловият лауреат Джон Гудинаф, пионер в разработването на литиево-йонни батерии, които днес захранват милиони електрически превозни средства по целия свят, почина в неделя само месец преди да навърши 101 години, съобщи Ройтерс.
Американецът беше "лидер в авангарда на научните изследвания през многото десетилетия от кариерата си", каза Джей Харцел, президент на Тексаския университет в Остин, където Гудинаф работи в продължение на 37 години.
Гудинаф беше на 97 години, когато получи Нобеловата награда за химия за 2019 г. - заедно с британеца Стенли Уитингам и японеца Акира Йошино за съвместното им изследване върху литиево-йонните батерии, което го прави най-възрастният носител на Нобелова награда.
"Тази акумулаторна батерия постави основите на безжичната електроника като мобилни телефони и лаптопи. Тя прави възможен свят без изкопаеми горива, тъй като се използва за всичко - от захранване на електрически автомобили до съхранение на енергия от възобновяеми източници", се казваше в мотивите, с които Кралската шведска академия на науките, присъди отличието.
През последните години Гудинаф и неговият университетски екип проучваха нови насоки за съхранение на енергия, включително "стъклена" батерия с електролит в твърдо състояние и литиеви или натриеви метални електроди.
Гудинаф е сред първопроходците на катоди от литиево-железен фосфат (LFP) като алтернатива на базираните на никел и кобалт катоди. Експертите казват, че LFP бързо изпреварва по-скъпите никел-кобалт-манган в батериите за електрически превозни средства, тъй като използва материали, които са по-изобилни и устойчиви на много по-ниска цена.
Той е роден на 25 юли 1922 г. в Йена, Германия, в семейството на американци.
След като завършва бакалавърска степен по математика в университета "Йейл", Гудинаф получава магистърска и докторска степен по физика от Чикагския университет. Той става изследовател и ръководител на екип в Масачузетския технологичен институт, а по-късно оглавява лабораторията по неорганична химия в Оксфордския университет.