Три възможни сценария за демографско и социално-икономическо развитие на района на „Марица-изток“ до 2040 г. очертава в анализ екип изследователи от Българската академия на науките и Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Те бяха представени на пресконференция в Националния пресклуб на БТА от доц. Георги Бърдаров, един от авторите на изследването, изготвено по поръчка на фондация „Фридрих Еберт“. 

Първият сценарий, който сме очертали, е на ускорен енергиен преход с активна и адекватна подкрепа от страна на централната и местната власт, посочи доц. Бърдаров. Той обясни, че ускорен преход означава закриване на най-малко половината мощности до края на 2026 г. и пълно излизане от въглищната енергетика най-късно до 2035 г. 

Вторият сценарий е на ускорен енергиен преход без наличието на адекватна публична подкрепа, а третият сценарий е на забавяне на енергийния преход, като дейността на въглищната енергетика в България бъде запазена до окончателното ѝ закриване през 2038 г. или 2040 г. Според изследователите третият сценарий ще изисква дерогация от ЕК за емисиите от въглищната ни енергетика и продължаващата дотация както на държавната, така и на по-малките частни ТЕЦ-ове ще обременява все повече публичния бюджет. В анализа се посочва, че в крайна сметка това ще доведе до чувствително поскъпване на електроенергията в страната и ще осуети реформите за засилване на иновациите. 

Първият сценарий е най-адекватният и ще доведе до болезнено в момента, но по-бързо трансформиране на региона и по-малка цена да бъде платена от хората, коментира доц. Бърдаров. Хората в региона са силно уплашени, но всяко едно забавяне само ще утежни ситуацията и цената ще бъде много по-голяма, посочи той. Доц. Бърдаров допусна, че е възможно миксиране на тези сценарии.

В рамките на изследването са направени дълбочинни интервюта с общинските власти в Стара Загора, Раднево, Гълъбово и Нова Загора. Доц. Бърдаров отбеляза, че на първо място сред изводите от тези интервюта е пълната липса на яснота за бъдещето на региона и хората. Той посочи, че има неразбиране на значението на зеления преход и недоверие в т.нар. справедлив преход. Доц. Бърдаров отбеляза и отсъствието на комуникация на държавната власт с местните власти и хората в региона. Скъсаната комуникация предизвиква хаос и страх в населението, които рефлектират във все по-засилени емиграционни нагласи, се посочва в анализа. 

На пресконференцията беше представено и проучване на „Галъп интернешънъл болкан“, проведено от 29 октомври до 6 ноември 2022 г. сред над 800 пълнолетни души и представително за страната. Според него 56% от запитаните биха искали да се запазят въглищните централи по-дълго, 21% са на мнение, че трябва да се закрият, а 23% не могат да отговорят. Първан Симеонов от „Галъп интернешънъл болкан“ коментира, че има високо недоверие към властта, което се проектира и към Брюксел. Той отчете, че има наличие на инстинкти, свързани със съхранението на здравето и средата, но доминира социалното. "Хладилникът донякъде побеждава термометъра", смята Симеонов. 

Наистина ще има много голямо регионално сътресение, ако "Марица-изток" бъде затворен, както нашият европейски ангажимент изисква, без голяма, своевременна, комплексна, добре обмислена, снабдена с финанси помощ от държавата, коментира ас. д-р Димитър Събев. Той посочи, че 40 хиляди загубени работни места е нещо много сериозно, но вече сме минавали през това много пъти в български градове през 90-те години на миналия век. Колкото повече отлагаме, толкова по-трудно ще бъде после да се възстановим, допълни Събев. Той отбеляза, че функционирането на комплекса води до замърсяване и загуба на около 1000 души на година.

В рамките на изследването са разработени и три сценария за демографска и пространствена прогноза – оптимистичен, реалистичен и песимистичен. Най-вероятният сценарий за бъдещото демографско развитие на изследваните общини ще е в границите между вариантите реалистичен или песимистичен, коментира проф. Надежда Илиева. Ако вземем предвид 2021 г. за базова година, броят на населението се очаква да намалее между 38% до 2050 г. при реалистичния вариант и с 44% съгласно песимистичния, посочи тя. По думите ѝ най-засегнати от тези процеси ще бъдат общините Димитровград, Раднево и Гълъбово, където според песимистичния вариант населението ще намалее повече от половина.

Три възможни сценария за демографско и социално-икономическо развитие на района на „Марица-изток“ до 2040 г. очертава в анализ екип изследователи от Българската академия на науките и Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Те бяха представени на пресконференция в Националния пресклуб на БТА от доц. Георги Бърдаров, един от авторите на изследването, изготвено по поръчка на фондация „Фридрих Еберт“. 

Първият сценарий, който сме очертали, е на ускорен енергиен преход с активна и адекватна подкрепа от страна на централната и местната власт, посочи доц. Бърдаров. Той обясни, че ускорен преход означава закриване на най-малко половината мощности до края на 2026 г. и пълно излизане от въглищната енергетика най-късно до 2035 г. 

Вторият сценарий е на ускорен енергиен преход без наличието на адекватна публична подкрепа, а третият сценарий е на забавяне на енергийния преход, като дейността на въглищната енергетика в България бъде запазена до окончателното ѝ закриване през 2038 г. или 2040 г. Според изследователите третият сценарий ще изисква дерогация от ЕК за емисиите от въглищната ни енергетика и продължаващата дотация както на държавната, така и на по-малките частни ТЕЦ-ове ще обременява все повече публичния бюджет. В анализа се посочва, че в крайна сметка това ще доведе до чувствително поскъпване на електроенергията в страната и ще осуети реформите за засилване на иновациите. 

Първият сценарий е най-адекватният и ще доведе до болезнено в момента, но по-бързо трансформиране на региона и по-малка цена да бъде платена от хората, коментира доц. Бърдаров. Хората в региона са силно уплашени, но всяко едно забавяне само ще утежни ситуацията и цената ще бъде много по-голяма, посочи той. Доц. Бърдаров допусна, че е възможно миксиране на тези сценарии.

В рамките на изследването са направени дълбочинни интервюта с общинските власти в Стара Загора, Раднево, Гълъбово и Нова Загора. Доц. Бърдаров отбеляза, че на първо място сред изводите от тези интервюта е пълната липса на яснота за бъдещето на региона и хората. Той посочи, че има неразбиране на значението на зеления преход и недоверие в т.нар. справедлив преход. Доц. Бърдаров отбеляза и отсъствието на комуникация на държавната власт с местните власти и хората в региона. Скъсаната комуникация предизвиква хаос и страх в населението, които рефлектират във все по-засилени емиграционни нагласи, се посочва в анализа. 

На пресконференцията беше представено и проучване на „Галъп интернешънъл болкан“, проведено от 29 октомври до 6 ноември 2022 г. сред над 800 пълнолетни души и представително за страната. Според него 56% от запитаните биха искали да се запазят въглищните централи по-дълго, 21% са на мнение, че трябва да се закрият, а 23% не могат да отговорят. Първан Симеонов от „Галъп интернешънъл болкан“ коментира, че има високо недоверие към властта, което се проектира и към Брюксел. Той отчете, че има наличие на инстинкти, свързани със съхранението на здравето и средата, но доминира социалното. "Хладилникът донякъде побеждава термометъра", смята Симеонов. 

Наистина ще има много голямо регионално сътресение, ако "Марица-изток" бъде затворен, както нашият европейски ангажимент изисква, без голяма, своевременна, комплексна, добре обмислена, снабдена с финанси помощ от държавата, коментира ас. д-р Димитър Събев. Той посочи, че 40 хиляди загубени работни места е нещо много сериозно, но вече сме минавали през това много пъти в български градове през 90-те години на миналия век. Колкото повече отлагаме, толкова по-трудно ще бъде после да се възстановим, допълни Събев. Той отбеляза, че функционирането на комплекса води до замърсяване и загуба на около 1000 души на година.

В рамките на изследването са разработени и три сценария за демографска и пространствена прогноза – оптимистичен, реалистичен и песимистичен. Най-вероятният сценарий за бъдещото демографско развитие на изследваните общини ще е в границите между вариантите реалистичен или песимистичен, коментира проф. Надежда Илиева. Ако вземем предвид 2021 г. за базова година, броят на населението се очаква да намалее между 38% до 2050 г. при реалистичния вариант и с 44% съгласно песимистичния, посочи тя. По думите ѝ най-засегнати от тези процеси ще бъдат общините Димитровград, Раднево и Гълъбово, където според песимистичния вариант населението ще намалее повече от половина.