Храмов празник има днес параклисът на едно от възвишенията край минералбанското село Сърница „Св. пророк Илия“.
Ключа за светата обител държи клисарят на местната църква „Св.Николай Чудотворец“- Митьо Сталев. Той е и един от местните, които се грижат и поддържат в изряден вид трите параклиса и църквата в селото.
Предполага се, че каменният параклис, носещ името на пророка край с.Срница, е издигнат през 1889 година. Допреди няколко години нямало следа за това кога тукашните хора са градили обителтта. При един от ремонтите обаче майсторите извадили камък с надпис, който до този момент бил обърнат навътре към градежа. Имало изписани имена, вероятно на благодетелите, построили храма, и годината 1889-а.
Св. пророк Илия се счита за един от най-великите измежду старозаветните праведници. Християнската църква го нарича още от древността „пророк и предсказател на великите Божи дела“. Името Илия означава в превод от арамейски „Бог е Бог“.
В българския народен календар Илинден е най-големият летен празник по време на жътва и вършитба. Празнуват и занаятчиите кожухари, самарджии и фурнаджии, които имат за свой покровител св. Илия.
На 20-и юли, когато се почита светията, местните хора от Сърница обикновено се събират на хълма край параклиса, за да измолят дъжд в този горещ период на годината и да отдадат почит към светията. Според фолклорните представи св.Илия е господар на летните небесни стихии, на гръмотевиците и градушките.
Вярванията на този ден са свързани със забраната, да се влиза във вода. На този ден се смята, че морето взима най-много жертви като курбан за св. Илия.
Според народното поверие, на Илинден не бива да се работи, защото мълния може да порази този, които е на открито. Забраната важи и за добитъка, затова и хората не вадели на Илинден животнигт на работа навън.
Смятало се, че ако на този ден гърми, това предвещава суша и че орехите и лешниците ще бъдат кухи и изгнили, но пък гроздето ще е хубаво и виното ще стане пивко. Освен това Илинден са счита за граничен между лятото и есента.