За момента няма категоричен отговор на въпроса колко дълго можем да издържим на екстремно високи температури, каза в интервю за БТА проф. д-р Радостина Александрова от Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при Българската академия на науките в отговор на въпроса коя е най-високата температура на околната среда, която човешкото тяло може да понесе.

Отговор дава публикация в списание "Science Аdvances" от 2020 г., според която това е 35 градуса по Целзий, но измерена чрез т.нар. мокър термометър (буквално термометър, около който е увита мокра кърпа). Последното е важно, защото дава възможност да се оцени температурата на повърхността на кожата, ако постоянно се потим. Отделянето на пот е ключовият механизъм, който позволява на тялото ни да се охлажда, обясни проф. Александрова.

Ако температурата е висока, а влажността е ниска или обратното, температурата на мокрия термометър вероятно няма да доближи критичните за човешкия организъм стойности. Ако обаче и двата показателя са високи, може да навлезем в опасната зона. При липса на вятър и наличие на безоблачно слънчево небе, район с 50 процента влажност ще достигне непригодна за живеене температура, според мокрия термометър, при около 42,8 градуса по Целзий, докато в условия на сух въздух температурите ще трябва да надхвърлят 54,4 градуса по Целзий, за да преминат тази "граница".

По-ниските температури също може да застрашат здравето и живота на хората

Опитът показва, че в реалността по-ниските температури също може да застрашат здравето и живота ни. Това е така, защото за въздействието на горещините върху човешкия организъм значение имат и други фактори. Физическата активност и излагането на пряка слънчева светлина повишават прегряването, каза проф. Радостина Александрова.

Тя уточни, че възрастни хора (особено над 75 години), малки деца (под две години), бременни жени, хора с определени здравословни проблеми (затлъстяване, сърдечни, белодробни, бъбречни заболявания, диабет, болест на Алцхаймер, болест на Паркинсон) и приемащите някои лекарства (например антипсихотични средства) са по-уязвими към действието на топлината. В повишен риск са и хората, които работят на открито.

Високите температури може да предизвикат топлинен удар, топлинни крампи и дехидратация

Центърът за контрол на заболяванията в САЩ предупреждава, че високите температури може да доведат до топлинен удар, топлинни крампи, топлинно изтощение, дехидратация и смърт. Излагането на екстремни горещини може да влоши съществуващи или хронични рискове при жените и мъжете във всяка възрастова група, заяви ученият.

Проф. Александрова съобщи, че температура от 35 градуса по Целзий, по мокър термометър, е достигната за кратко на малко места по света. През 80-те и 90-те години на миналия век горещи точки са били долината на река Инд в Централен и Северен Пакистан, и южният бряг на Персийския залив. С глобалното затопляне се очаква това да се случва все по-често.  

През 20-и век честотата на горещите вълни се увеличава в САЩ

Според Агенцията за опазване на околната среда в САЩ от 60-те години на 20-и век честотата на горещите вълни в страната се е увеличила, както и продължителността и интензивността им. Ако тогава американците са преминавали през две такива вълни годишно, то днес техният брой е шест, съобщи проф. Радостина Александрова.

По думите й над 700 души в САЩ губят живота си всяка година по причини, свързани с жегата. Когато горещите вълни са по-силно изразени, ситуацията може да е доста по-драматична.  

От юни до септември 2003 г. в Европа са докладвани 71 449 смъртни случаи, дължащи се на рекордно високите температури, припомни ученият. Според публикация в списание "Nature Medicine" от 2023 г., най-жаркият летен сезон, регистриран на стария континент през 2022 г., е отнел живота на 61 672 души. Най-засегнатите държави са Италия, Испания, Гърция, Португалия и Германия. Смъртните случаи при жените са с 56 процента повече от тези при мъжете. 

За момента няма категоричен отговор колко дълго може да се издържи на екстремно високи температури

За момента няма категоричен отговор на въпроса колко дълго можем да издържим на екстремно високи температури. През 2010 г. Световното първенство по сауна във Финландия беше помрачено от смъртта на състезател, който изпадна в кома след 6 минути при 110 градуса по Целзий и почина в болницата. Друг участник също изпадна в кома, но беше спасен - девет години преди това той е успял да устои 16 минути при същата температура. След описаната трагедия този вид турнири бяха преустановени, разказа ученият.

Проф. Александрова каза, че статия в списанието "Environment International" от 23 юни 2023 г. се фокусира върху прогнозиране на експозицията на горещи вълни в градските райони. По данни на ООН от 2021 г. градовете се затоплят два пъти по-бързо от средното за света. Това се дължи както на изменението на климата, така и на ефекта на т.нар. градски топлинен остров. По данни на Националното бюро за икономически изследвания 2 милиарда жители на планетата са застрашени от екстремни горещи вълни, като повече от половината от тях живеят в градове. В момента градските райони покриват 0,2-2,4 процента от глобалната земна повърхност. Предвижданията са през 2100 г. те да обхващат площ приблизително 1,8-5,9 пъти по-голяма от тази през 2000 г.

Повечето от рисковите за горещи вълни зони в света са разположени между екваториалния регион и Тропика на рака, разпространени главно в западните, централните и източните региони на Африка, Югозападна и Югоизточна Азия, Северна Океания и източна Южна Америка. 

Очаква се излагането на глобалното градско население на топлинни вълни да продължи да нараства, достигайки максимум приблизително през 2065 г., след което ще започне да намалява, каза проф. Радостина Александрова.

Крайбрежните градове ще бъдат най-изложени на екстремни температури
  
Умерените и тропическите зони имат най-голяма експозиция на горещи вълни. Крайбрежните градове ще бъдат най-изложени на екстремни температури поради комбинацията от високи температури и висока влажност. Веднага след тях се нареждат градовете на ниска надморска височина. Най-слаба е експозицията в градовете на средна и висока надморска височина. По данни на ООН от 2019 г. повече от една трета от населението на Земята живее в рамките на 100 километра от брега, а гъстотата му е два пъти по-висока от средната за света, каза ученият.

Според проф. Александрова добрата новина е, че сме склонни да се приспособяваме (в известни граници, разбира се) към по-високите температури. Тази топлинна аклиматизация изисква време и може да отнема месец и половина, или повече. В резултат от протичането й човек отделя повече, но "по-разредена" пот, а тялото се предпазва от дехидратация и проблеми от страна на бъбреците и сърцето. Аклиматизацията обяснява защо горещи вълни на по-хладни места или в началото на лятото е по-вероятно да са по-смъртоносни в сравнение с тези в традиционно по-топли области или в края на горещия сезон. 

Проучванията показват, че за период от приблизително десет дни сърдечносъдовите, терморегулаторните и механизмите за контрол на течностите в човешкия организъм се оптимизират по начин, който отслабва ефекта на топлинното напрежение върху благосъстоянието и работоспособността ни. Тази бърза адаптации е добре документирана, но адаптациите към дългосрочна експозиция (т.е. в продължение на няколко години) е до голяма степен все още неизвестна. Усилията на учените са съсредоточени върху изясняване на факторите (например физиологични, поведенчески, технологични, инфраструктурни), които влияят най-силно върху способността ни да се адаптираме. Идеята е адаптацията на хората към климатичните промени да бъде насърчена чрез подходящи стратегии и политики, обясни проф. Радостина Александрова.
 
Тя припомни, че неотдавна (през февруари 2023 г.) списанието "Int. J. Mol. Sci." съобщи за значението на молекула в човешкия организъм с важна роля в регулацията на топлинния стрес. Очаква се тези открития да доведат до разработване на нови методи за превенция и лечение на топлинния удар.  

Професор Радостина Александрова е български биолог с професионални интереси в областта на клетъчната и молекулярната биология, вирусологията, имунологията, експерименталната онкология и онкофармакологията, тъканното инженерство (костното тъканно моделиране) и патобиохимията. През 1991 г. е завършила с отличие специалността "Биохимия и микробиология" (днес "Молекулярна биология") в Биологическия факултет на Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски", със специализация по "Вирусология". Доктор е по "Вирусология" и е професор по "Морфология". Работи в Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при Българската академия на науките (ИЕМПАМ-БАН). Специализирала е в Словакия, Унгария и Дания. Член е на редакционните колегии на няколко български и международни научни списания, на Съюза на учените в България, на Българското анатомично дружество.