На база на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет салдото по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към края на юни 2023 г. е положително в размер на 177,7 млн. лв. (0,1 на сто от прогнозния БВП), съобщава Министерството на финансите.
Положителното салдо се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет в размер на 167,4 млн. лв. и по европейските средства в размер на 10,2 млн. лева. Подобрението на бюджетната позиция през юни е основно по линия на приходите, което се дължи, от една страна, на по-високите постъпления във връзка с крайния срок (30 юни) за подаване на годишната данъчна декларация за 2022 г. по Закона за корпоративното подоходно облагане, съответно и за внасяне на корпоративния данък и на алтернативните данъци по ЗКПО, и от друга, на постъпили приходи от Европейската инвестиционна банка с еднократен за годината ефект по проектите, финансирани от Модернизационния фонд, които са формирани от отчисления от търгове на квоти за емисии парникови газове, постъпили приходи от дивидент за държавата от държавни предприятия и други. По този начин формираният дефицит за първите пет месеца на годината бе изцяло компенсиран през месец юни и бюджетното салдо по КФП към края на полугодието е положително, посочват от МФ.
Приходите, помощите и даренията по КФП към юни 2023 г. са в размер на 31,4 млрд. лв. Постъпленията нарастват с 3,156 млрд. лв. (11,2 на сто) спрямо отчетените към юни 2022 г. Данъчните и неданъчните приходи по КФП нарастват номинално с почти 3,371 млрд. лв., а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са по-малко с 214,8 млн. лв. спрямо отчетените за същия период на предходната година.
Данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на над 24,580 млрд. лв. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски нарастват с 2,341 млрд. лв. (10,5 на сто) спрямо отчетените за същия период на предходната година, като формират 78,3 на сто от общите постъпления по КФП за периода. Приходите в частта на преките данъци възлизат на 4,946 млрд. лв., като нарастват с 634,8 млн. лв. (14,7 на сто) спрямо отчетените към юни 2022 г. Постъпленията от косвени данъци (в най-голямата си част ДДС) са в размер на над 10,454 млрд. лв. (спад с 95,4 млн. лв., 0,9 на сто спрямо отчетените към юни 2022 г.). Приходите от други данъци са в размер на близо 1,721 млрд. лв. (в т. ч. 676,6 млн. лв. целеви вноски във Фонд "Сигурност на електроенергийната система") или ръст от 806,5 млн. лв. спрямо отчетените към юни 2022 г. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са в размер на повече от 7,459 млрд. лв., което представлява ръст от 995,5 млн. лв. (15,4 на сто) спрямо отчетените за същия период на 2022 година.
Неданъчните приходи са в размер на 5,621 млрд. лв. (ръст от над един милиард лева, 22,4 на сто спрямо същия период на 2022 г.) и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други. През месец юни постъпиха приходи (в размер на 384,5 млн. лв.) от Европейската инвестиционна банка по проектите, финансирани от Модернизационния фонд. Подкрепените проекти са в областта на производството на електроенергия от възобновяеми източници, модернизацията на енергийните мрежи и енергийната ефективност. Получени са средства за финансиране на модернизирането на електроразпределителната мрежа в България с цел ускорена електрификация на транспорта, внедряване на решения за акумулиране, декарбонизация и децентрализация на потреблението и производството на електрическа енергия. Модернизационният фонд се финансира чрез постъпленията от търговете за квоти за емисии от схемата на ЕС за търговия с емисии, като неговата цел е да се подпомогне преходът към неутралност по отношение на климата в десет държави от ЕС с по-ниски доходи. Държавите бенефициери са България, Хърватия, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия. В частта на неданъчните приходи през юни са постъпили и 407,0 млн. лв. приходи от дивидент за държавата от държавни предприятия.
Приходите от помощи и дарения са в размер на повече от 1,2 млрд. лева.
Разходите по КФП (вкл. вноската на България в бюджета на ЕС) към юни 2023 г. възлизат на повече от 31,226 млрд. лв. За сравнение, разходите по КФП към юни 2022 г. бяха в размер на близо 27,072 млрд. лева. В номинално изражение разходите нарастват спрямо полугодието на 2022 г. с над 4,154 млрд. лв. (15,3 на сто). В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при разходите за пенсии (2,081 млрд. лв.), както и в частта на разходите за персонал (1,045 млрд. лв.), капиталовите разходи (673,4 млн. лв.) и други. Ръстът на разходите се дължи на влезли в сила нормативни актове, вкл. промени в пенсионната сфера, действащи програми за изплащане на компенсации на потребителите на електрическа енергия, разплащане на задължения по бюджета на МРРБ, влезли в сила увеличени размери на възнагражденията в редица администрации и други.
Нелихвените разходи са в размер на над 30 млрд. лв. (ръст от над 4,158 млрд. лв., 16,1 на сто спрямо отчетените към юни 2022 г.). Текущите нелихвени разходи са в размер на повече от 27,820 млрд. лв. Капиталовите разходи (вкл. нетният прираст на държавния резерв) възлизат на 2,175 млрд. лв. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 33,5 млн. лв. Лихвените плащания са в размер на 349,7 млн. лв. (спад с 39,0 млн. лв., 10,0 на сто спрямо същия период на 2022 г.).
Частта от вноската на България в бюджета на ЕС, изплатена към 30 юни 2023 г. от централния бюджет, възлиза на 847,6 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.
Размерът на фискалния резерв към 30.06.2023 г. е 12,9 млрд. лв., в т.ч. 12,5 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,4 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
