Игуменът на Рилската света обител Адрианополският епископ Евлогий и монаси от Рилския манастир изнесоха Чудотворната икона на Света Богородица от главния храм „Рождество Богородично“ на Рилския манастир и отслужиха водосвет.
“Болестите могат и да се лекуват - кога по-лесно, кога по-трудно. Но най-трудно се лекуват човешките съвести, особено когато са дълбоко заспали в нашите души и сърца. Затова на днешния ден се молим Бог и Света Богородица да събудят съвестта на всеки един човек, за да може всеки един от нас да живее според Христовото учение и според Христовите заповеди, които са условие за вечен живот. Нека се молим на честния животворящ Кръст, на Света Богородица и на всички светии да ни дават сили да не заспиваме вечер с нечиста и неспокойна съвест и сутрин да се събуждаме с намерение, желание и стремеж да живеем честно и почтено”, каза в проповедта си след водосвета епископ Евлогий.
В службата участваха още отец Йоан, игумен на Руенския манастир край родното място на Свети Йоан Рилски село Скрино, Кюстендилско, отец Климент от същия манастир, игуменията на Ресиловския манастир в Бобов дол Мелания заедно с всички сестри от манастира и енорийският свещеник на Бобов дол отец Венцислав, както и певците от храм “Свети Георги” в Сандански.
Чудотворната икона на „Света Богородица Одигитрия“, известна и като „Света Богородица Осеновица“ (Осеняваща), която се съхранява в главния храм „Рождество Богородично“ на Рилския манастир, се изнася два пъти годишно от постоянното ѝ място - на петия ден на Светлата седмица след Великден и в началото на Богородичния пост на 1 август на деня, в който се чества паметта на светите мъченици братя Макавеи и изнасянето на светия Кръст Господен.
Около централния образ на Божията майка са разположени свети мощи на 32-ма християнски светци, чиито имена са изписани върху метални пластини. Голяма част от тези мощи са на светии, които са били съвременници на Христос - свети Лазар, света Мария Магдалина, светите апостоли и евангелисти Матей и Лука, свети апостол Андрей и свети първомъченик и архидякон Стефан, както и мощи на свети пророк Даниил (четвъртият от „големите” пророци заедно със светите Исаия, Иеремия и Иезекиил), свети цар Константин Велики, свети великомъченик Пантелеймон, свети Атанасий Велики, свети Григорий Велики, света мъченица Ирина и др.
Според преданието иконата била дарена през 1173 г. от византийския император Мануил I Комнин. Той страдал от болест на ръцете и докато водел военни действия в областта до гр. Сердика, днешна София, се поклонил и помолил пред мощите на Свети Йоан Рилски, които били в ротондата „Свети Георги” в града. Ръцете му били помазани от свещениците с елей от едно от кандилата на светеца и били изцелени. В знак на благодарност императорът оставил лично иконата, която до този момент винаги била с него по време на военните походи, като заветът му бил тя винаги да съпътства мощите на светеца, където и да се намират те. Така иконата първо се озовала във Велико Търново, а след това и в Рилския манастир.
