Според учените заледяването на Земята, когато е била изцяло като снежна топка, един от най-значимите ледникови периоди в историята на Земята, се е случило преди 700 и 500 милиона години и тогава масивни слоеве лед са покривали планетата за дълъг период от време.
След това Второто голямо събитие за насищане с кислород, когато се повишава количеството кислород в земната атмосфера, в крайна сметка предизвиква развитието на сложни живи форми.
Учените все още търсят каква е връзката между тези събития, тъй като има малко добре запазени вкаменелости и няма следи от древните океани на Земята. Останалите такива морски скали на Хималаите може да са ключът към някои въпроси.
Изследователи от Индийския научен институт (IISc) и Университета Ниигата в Япония са открили капчици вода, уловени в минерални находища високо в Хималаите, които най-вероятно са останали от древен океан, съществувал преди около 600 милиона години.
Изследването на отлаганията, които съдържат калциеви и магнезиеви карбонати, позволява на екипа да предложи потенциално обяснение за обстоятелствата, които може да са допринесли за една важна кислородна катастрофа (или окислително събитие) в миналото на Земята.
Натрупване на O2 в земната атмосфера. Зелената графика е долната оценка на нивото на кислорода, червената е горната оценка.
1 етап. (преди 3,85-2,45 милиарда години) - О2 не се е произвеждал
2. (Преди 2,45-1,85 милиарда години) О2 е произведен, но погълнат от океана и скалите на морското дъно
3. (Преди 1,85-0,85 милиарда години) O2 излиза от океана, но се консумира от окисляването на скалите на сушата и образуването на озоновия слой
4. (преди 0,85-0,54 милиарда години) всички скали на сушата се окисляват, започва натрупването на O2 в атмосферата
5. (преди 0,54 милиарда години - настояще), атмосферният O2 се е стабилизирал.
Кредит: Wikimedia Commons
"Намерихме капсула на времето за палеоокеаните", коментира Пракаш Чандра Аря (Prakash Chandra Arya), докторант в Центъра за науки за Земята (CEaS), IISc и първи автор на изследването, публикувано в Precambrian Research.
"Колко различни или подобни са били те в сравнение с днешните океани? Бяха ли по-киселинни или алкални, богати на хранителни вещества или дефицитни, топли или студени и какъв е бил техният химичен и изотопен състав?"
"Такива прозрения биха могли също да предоставят улики за миналия климат на Земята и тази информация може да бъде полезна за моделиране на климата."
Саджиев Кришнан (Sajeev Krishnan), професор в CEaS и съавтор на изследването, обяснява: "Отлаганията, открити от екипа, които датират от около времето на заледяването на Земята по сценария "Земя-снежна топка", показват, че седиментните басейни са били лишени от калций за продължителен период от време, вероятно поради ниския приток на реки. През това време не е имало течения в океаните и внос на калций. Когато няма приток или въвеждане на калций, тъй като повече калций се утаява, количеството магнезий се повишава."
"Лишаването от калций също вероятно е довело до дефицит на хранителни вещества, което го прави благоприятен за бавно растящите фотосинтезиращи цианобактерии, които може да са започнали да изхвърлят повече кислород в атмосферата. Всеки път, когато има повишаване на нивото на кислород в атмосферата, ще имате биологична радиация (еволюция)", отбелязва Пракаш.
Arya PC, Nambaje C, Kiran S, Satish-Kumar M, Sajeev K, Himalayan magnesite records abrupt cyanobacterial growth that plausibly triggered the Neoproterozoic Oxygenation Event. Precambrian Research (2023). DOI: 10.1016/j.precamres.2023.107129
Scientists discovered 600-million-year-old ocean water in the Himalayas, Pranjal Mehar, ТechЕxplorist