Tiktaalik. Илюстрация http://en.wikipedia.org |
Вкаменени следи, намерени в Полша отместиха 18 милина години назад във времето излизането на първите животни на сушата.
Общеприетата от научна гледна точка теория е, че животът се е появил във водата. Сушата била населена от животни, излезли от сладководни басейни, като преминали преходни форми, докато плавниците се трансформират в крайници. За такива преходни звена в еволюцията за признати род Panderichthys, живял преди 386 млн години и Tiktaalik, който населявал Земята преди 377 милиона години.
Авторите на новото изследване работели в Захелми, в югоизточната част на Полша. В пясъчника те открили отпечатъци, които според тях принадлежат на неизвестно досега четирикрако животно. Възрастта на находката е 395 милиона години. От разположението и дълбочината на следите учените определили размера на животното - 2,5 метра на дължина. Походката на съществото „по диагонал” свидетелства, че то било опитно в ходенето.
Ако тези резултати се потвърдят, биолозите ще трябва да преразгледат цялата теория за излизането на живите същества на сушата. Освен промяна на времето, когато това се е случило, учените ще трябва да приемат, че събитието е свързано със солените водни пространства – Захелми в древността е бил на брега на морето. Учените ще трябва да намерят и причината за излизането от водата. Засега обяснението за появата на първите сухоземни животни е, че преди 377 до 386 милиона години кислородът във водните басейни е започнал да намалява и именно това ги изкарало на сушата. Концентрацията на кислород във водата преди 395 млн.г одини е била достатъчна за дишане.
Рано е да се каже как научната общност ще приеме новината. Някои колеги на авторите вече са се отнесли критично. Палеонтолозите смятат, че намерените следи не са достатъчно основание да се преразгледа теорията, още повече, че биха могли да се появят под въздействието на природни абиогенни фактори. Смущаващ е размерът на животното – малко вероятно е толкова големи същества да излезли на сушата първи.
Статия за изследването е публикувана в Nature.