В София, както и в цялата страна, предстои такса смет да се формира на принципа "Плащай колкото изхвърляш", а не както е сега - на база данъчната оценка на жилището. Промяната ще изисква доста усилия за въвеждането й, защото ще трябва методика за изчисляване на количеството боклук, изхвърлян от едно домакинство. Инж. Михаил Бъчваров е завършил Химико-технологичния институт в София, а по-късно в Германия се дипломира по специалността "Технологии за опазване на околната среда". Над 10 години е работил в Германия по проекти за управление на отпадъците, а сега е експерт във филиала на световната консултантска компания "Deloitte" в България.

Кое е първото, което трябва да се въведе в управлението на отпадъците през следващия кметски мандат в София?

- Да се въведе принципът "Плати, колкото изхвърляш". Този начин на начисляване на такса смет е фиксиран в Закона за местните данъци и такси и тази система трябва да се въведе от 1 януари на втората година от публикуването на резултатите от "Преброяване 2021" на Националния статистически институт. Първите данни бяха публикувани през миналата година, тоест 1 януари 2024 г. би била датата, когато трябва започне новият начин на начисляване.

Сега обаче се оказва, че тази формулировка в закона е твърде обща и се търси тълкувание от Министерството на финансите коя дата да е отправна - на публикуването на първите данни от преброяването или на данните за домакинствата и броя на жилищата, които пряко засягат темата (тези данни бяха публикувани преди месец - бел. ред.). Така датата би трябвало да се премести с още една година - от 2025 г.
Сега общините са в неведение и само някои имат някаква готовност с проекти като Габрово, Сатовча.

По-малко ли ще плащат домакинствата по новия начин?

- Трудно е да се каже, но ако "картите бъдат изиграни правилно", е реалистично да плащат по-малко или колкото сега. Да не забравяме, че са заложени отчисления за депониране (на отпадъците в сметища), които непрекъснато се увеличават. И заради тях неминуемо ще се наложи да се увеличава и такса смет, дори и при сегашната методика.

За какви заложени отчисления говорите?

- Те са заложени в член 60 от Закона за управление на отпадъците и в Наредба №7 от 2013 г. за определяне размера на обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци. Целта е да се насърчат общините да намалят количествата на отпадъците, които депонират, като въвеждат разделно събиране. Това е посочено от Европейската комисия като добра практика за намаляване на депонирането. Тези отчисления са част от таксата битови отпадъци.

Сега у нас тя се начислява на база данъчната оценка на жилището без значение колко домакинства живеят в него и какво количество отпадък изхвърлят. Това е все едно да плащате тока или водата на база данъчна оценка, а не на потребено количество.

Как ще се въведе новият принцип "Плати колкото изхвърляш"?

- С въвеждането на система, така че всеки да има своя индивидуална партида и да може да се отчита всяко домакинство колко отпадъци изхвърля. Вече има информационни технологии с предаване на данни от разстояние, с регистриране на потребителите и т.н.

Приложимо ли е на практика? Например как ще стане за жилищен блок в "Люлин"?

- Всеки блок ще си има свое островче с контейнери и всеки живеещ в блока ще има индивидуален достъп с чип или карта, за да може да се отчете неговото количество. Този модел действа от 25 - 30 години в старите страни - членки на Европейския съюз, а в новите се въвежда стъпка по стъпка.

Докато живеех в Германия, събирах вкъщи опаковките, домашната кофа за боклук е с три отделения - за смесен отпадък, за опаковки и за биоразградим. После навън изхвърляш едните в жълтия контейнер, биоразградимите - в кафявия. Това са твоите индивидуални контейнери.

Всяко домакинство има отделни контейнери, така ли?

- Така е при едно- и двуфамилните жилища (къщи), докато многофамилните имат островчета с контейнери за различните видове отпадък.

При многофамилните блокове как ще се установява кое домакинство изхвърля повече от друго?

- С чипа. Номерът на апартамента е записан в този чип. Сега като се отвори системата, се разбира кой кога е влязъл във входа, би могло и при отпадъците да се ползва. Но първо трябва просветителска работа и тя да започне от децата в училище - там да им се показва как от разделно събран отпадък може да се получи нов продукт. После децата ще следят вкъщи дали всичко се събира разделно. Не случайно в Германия казват на децата "домашна полиция", защото каквото учителката им преподаде, после те настояват мама и татко да го спазват вкъщи.

Значи с новия принцип за начисляване на такса смет ще започне и по-сериозно разделно събиране на отпадъците

- Има изискване в Европейския съюз към 2035 г. рециклирането да обхване 65% от отпадъците, а депонирането да е максимум 10%.

А останалите 25% ще се изгарят ли?

- Не е казано. В третирането на отпадъците навлизат високи технологии и което е подходящо за изгаряне сега, след 15 - 20 години може да се третира по друг начин.

Неотдавна Столичната община прекрати проекта за изграждане на инсталация за изгаряне на RDF (изсушен) отпадък. Срещу нея от години има протести, защото ще замърси допълнително въздуха в София.

- Кръговата икономика върви ръка за ръка със съоръжения за изгаряне, защото ако ги няма, тогава трябва депониране на отпадъка, среден път няма. Трябва да има RDF инсталация. Данните от европейската статистика показват, че страните, които рециклират най-много (Германия, Нидерландия, Дания, Белгия, Финландия, Швеция, Австрия), също така изгарят най-много и практически не депонират (макс. 2% за Австрия).

С нарастването на разделното събиране няма ли да отпадне нуждата от изгаряне и депониране на боклука?

- Една пластмаса не може да се рециклира безкрайно. След няколко рециклирания в зависимост от вида пластмаса тя става негодна. Алтернативите са или да бъде използвана енергията, която съдържа, тоест да се изгори, като се оползотвори тази енергия за отопление или друго, или да бъде депонирана.

Изискванията към съвременните съоръжения за горене на отпадъка е всичката генерирана енергия при изгаряне да бъде оползотворена максимално. Затова сегашните инсталации вече се наричат "съоръжения за енергия от отпадъци".

Столичната община плаща на циментови заводи (в Девня и във Врачанско) за изгаряне на RDF отпадъка, тоест добиват енергия от него?

- Точно така, това е т.нар. копроцесинг - оползотворяване на енергийното и минералното съдържание на отпадъците. Производството на цимент е чувствителна химия и процесите в пещта са фино балансирани. Всяко външно вмешателство под формата на алтернативни горива трябва много точно да бъде преценено от специалистите в циментовия завод.

Ако RDF отпадъкът по някакви критерии не им пасва на процеса, те го отказват. RDF гориво, произведено от смесени битови отпадъци, какъвто е случаят със София, обикновено е с лошо качество, защото в него има всичко - биоразградими, пластмаси, метали, дърво - всичките с различни свойства и размери. Заради това циментовите заводи в България бяха принудени да инвестират в съоръжения за раздробяване, нарязване-шредиране, за да могат да ползват такива отпадъци - и въпреки всичко възможностите им са ограничени от качеството на материала.

За сравнение - в Германия този вид гориво - RDF, не се произвежда от смесени битови отпадъци, а само от тези в жълтите контейнери, които са за рециклиране и са сухи.

При нас, защото RDF горивото е такова качество, циментовият завод получава пари от Столичната община, за да го изгори, и отново не е в състояние да оползотвори много поради лошото качество.

Но общината изгради инсталация на Гара Яна за 300 млн. лева за преработване на софийския отпадък в RDF гориво, а се оказва, че то не е качествено.

- Инсталацията в Гара Яна се нарича Инсталация за механично биологично третиране. Обаче общините са задължени да събират отделно биоразградимия отпадък, чието депониране е забранено (има съответната наредба на МОСВ) - в кафяви контейнери, но това не е изпълнено с изключение на община Габрово. Сега биоразградимият е компонента от смесения битов отпадък на София (където не му е мястото) и влошава значително качеството на материалите - както на рециклируемите, така и на тези, които се преработват до алтернативно гориво. Принципно смесените отпадъци не са добра "суровина" за RDF.

А когато започнем да събираме биоразградимия отделно от смесения битов отпадък, тогава механично-биологичното третиране в Гара Яна ще спре да работи чисто технически - няма да има биоразградима компонента, която да поддържа процеса.

От Столичната община търсили са ви като експерт по управлението на отпадъците?

- Не. Говорили сме си, но да търсят директно опита и знанията ми - не, засега. С "Екипът на София" на арх. Любо Георгиев разменяме данни и обсъждаме какво би било полезно да се направи в този сектор. С него се познаваме отпреди, работили сме заедно по някои проекти.