Почетна гвардейска стража посрещна членовете на царското семейство в Рилския манастир, където тази сутрин започна Заупокойна архиерейска Света Литургия по повод на 80-годишнината от кончината на Цар Борис III. След литургията в храма на Рилската света обител ще се състои и панихида.
На литургията присъстват Симеон Сакскобурготски, придружаван от съпругата си Маргарита, синът им княз Константин-Асен, придружаван от съпругата му Мария, както и княз Борис Търновски. Княгиня Калина със съпруга си Китин Муньос и сина им Симеон-Хасан също присъстват.
„Поради 90-тия рожден ден на съпруга на Княгиня Мария-Луиза – Бронислав Хробок, който е на 27 август 2023 г., членовете на семейството на Княгинята няма да могат да дойдат в България. За първи път те ще се съберат в САЩ за отбелязване на годишнината и то в пълен състав-деца, внуци и правнуци“, съобщиха по-рано от семейството на своята интернет страница.
В Рилската Света обител присъстват още Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний, Видинският митрополит Данаил, Неврокопският митрополит Серафим, които водят службата заедно с игумена на манастира епископ Евлогий.
Цар Борис III е погребан в Рилския манастир, но през 1944 г. тялото му е ексхумирано по нареждане на комунистическите управници. Днес е запазена само стъкленицата със сърцето му, което е погребано във възстановения гроб на монарха в южния параклис на съборния храм на Рилския манастир.
На 28 август 1943 година умира 49-годишният цар Борис Трети. Съгласно чл. 34 от Търновската конституция същия ден непълнолетният му син княз Симеон Търновски e провъзгласен за български цар под името Симеон Втори.
Борис Климент Роберт Луи Станислас Ксавие, Княз Търновски, Херцог Саксонски и Принц Сакс-Кобург и Гота е син на цар Фердинанд І и на княгиня Мария Луиза и заема престола под името Борис Трети след абдикацията на баща му на 3 октомври 1918 г.
Швейцарският вестник „Трибюн да Женева” в дописка от Берлин на 30 август със заглавие „Германия и смъртта на цар Борис“ пише:
"Берлинските дипломатически кръгове, както и целият германски народ очакват с напрежение последиците, които ще се проявят в българската външна политика след смъртта на цар Борис, благодарение на който милиони войници стоят още с оръжие в ръка на Балканите и не са взели участие в битките.
Българските кръгове в Берлин признават, че само дейността на владетеля допринесе страната да остане вън от конфликта. И германските дипломатически кръгове знаят това. С неговата смърт изниква въпросът, дали външната политика на България ще претърпи промени.”
Турски печат: Вестник „Републик“ под заглавие „Какво ще бъде политическото положение на България?“ от 30 август пише: "Внезапната и неочакваната кончина на цар Борис не само потопи в скръб българския народ, но същевременно обърна внимание на целия свят върху Балканите и България, която е ядката им."
"Какво ще прави сега България?“ е заглавието, под което вестник „Вакът” от 6 септември пише: "Покойният цар Борис съзнаваше колко е опасно за малките народи да се намесват в борбата на големите. Тъй като знаеше турски, н.в. цар Борис беше казал един ден поговорката: „Когато атовете се ритат, магаретата страдат.” И тъй, ако би имал тази възможност, той би останал напълно вън от сегашната война. Той не беше забравил, че България много пострада през Първата световна война. Но той се опасяваше и от друго нещо: да не изпадне в положението на Румъния, ако остане напълно неутрален. Освен това, през първата фаза на войната пред България се разкриваха толкова съблазнителни изгледи, че тя не би могла да устои.
