В петък, на 15 януари, жителите на някои части на нашата планета ще станат свидетели на най-дългото слънчево затъмнение за това хилядолетие, съобщават италианският в. "Кориере деласера" и агенция Франс прес, цитирайки Института по небесна механика в Париж и американското космическо управление НАСА.
Става дума обаче не за пълно, а за пръстенообразно слънчево затъмнение, което ще може да се наблюдава в зона, простираща се от Централна Африка до Китай, предаде БТА.
През януари Слънцето е по-близо до Земята. Луната, която сега е прекалено отдалечена и следователно по-малка, не успява да закрие напълно слънчевия диск.
Така че при слънчево затъмнение през януари пръстен от слънчевия диск остава видим, когато Луната "се вмъкне" между нашата планета и Слънцето. Това е така нареченото пръстенообразно затъмнение, което ще се наблюдава в петък. Както и при пълното слънчево затъмнение, и при пръстенообразното лунният диск ще успее обаче да скрие добре центъра на Слънцето, отбелязва Франс прес.
Слънцето има диаметър 400 пъти по-голям от този на Луната, но то е също и 400 пъти по-отдалечено от Луната. Видени от нашата планета, дисковете на Слънцето и на Луната са почти с едни и същи размери.
Тъй като орбитите на Земята и на Луната не са напълно кръгли, разстоянията Земя-Луна и Земя-Слънце варират.
Земята е по-близо до Слънцето през януари, това е моментът, в който слънчевият диск ни изглежда най-голям. На 17 януари в 01,40 по Гринуич Луната трябва да достигне най-отдалечената от нашата планета точка от орбитата си.
Тогава тя ще бъде на 406 435 километра от Земята и диаметърът на Луната ще ни се струва най-малък, допълва Франс прес. Два дни по-рано ще бъде пръстенообразното слънчево затъмнение.
Феноменът ще трае 11 минути 8 секунди в най-максималната си точка, насред Индийския океан. Следващото по-дълго слънчево затъмнение ще бъде едва на 23 декември през 3034 година. На 15 януари пръстенообразното слънчево затъмнение ще започне да се вижда 5,14 часа по Гринуич първо в западната част на Централноафриканската република и в югозападната част на Чад.
После феноменът ще се наблюдава и в Демократична република Конго, в Уганда, Кения и южната част на Сомалия, преди конусът на лунната сянка да достигне до Индийския океан, където затъмнението ще се превърне в най-дългото за третото хилядолетие.
Онези, които не успеят да стигнат с плавателни съдове до тази зона, ще могат да наблюдават най-дълго феномена от столицата на Малдивските острови - Мале, където той ще трае 10 минути 45 секунди. След като конусът на лунната сянка прекоси Индийския океан, Малдивските острови, южната част на Индия, северната част на Шри Ланка /около 7,51 часа по Гринуич/, после той ще се плъзне и по цялата дължина на Бенгалския залив, след което отново "ще стъпи на твърда земя", в Мианма.
После като частично затъмнение феноменът ще се наблюдава и на Хималаите, преди да навлезе в Китай, в провинциите Съчуан и Юнан, около 8,41 часа по Гринуич. Краят на затъмнението ще бъде в около 8,59 часа по Гринуич в района на полуостров Шандун, в Китай.
По време на пръстенообразното слънчево затъмнение на 15 януари конусът на лунната сянка ще прекоси общо 12 900 км от земната повърхност.
Феноменът ще се наблюдава в ивица с широчина от 300 км. В други части на света затъмнението ще се наблюдава като частично. Пълно слънчево затъмнение пък ще има на 11 юли тази година. То ще е обаче изцяло над Тихия океан и ще може да се наблюдава най-добре от Великденските острови.