Съюзът за стопанска инициатива изразява сериозна загриженост за икономическите ефекти от предложението на Министерския съвет размерът на минималната работна заплата от 1 януари 2024 г. да стане 933 лв.
Прилагането на практика на механизма за изчисляване на минималната заплата като 50% от средната може да се окаже пагубен за голяма част от малкия и среден бизнес в цели региони у нас, както и да доведе до фалити на фирми, предупреждава се в официална позиция.
Според ССИ това ще увеличи сивата икономика и ще натежи на фиска.
Посочва се, че предложението на кабинета за увеличение на МРЗ с над 150 лв. засяга поне 20% от наетите в страната и ще се отрази изключително негативно на работодателите в малките населени места и в сектори с ниска добавена стойност.
От Съюза отбелязват, че съгласно данните на НСИ по региони минималната работна заплата ще стане близка до средната заплата в областите Благоевград, Видин, Добрич, Кюстендил, Монтана, Силистра, Сливен, Смолян и Хасково.
Според тях близкият размер на МРЗ и средната работна заплата може да допринесе за по-ниска заетост за хората с по-малък опит и по-слабо квалифицираните.
Най-сериозни са рисковете за заетостта в туризма, строителството, селско, горско и рибно стопанство, доставяне на води, канализационни услуги. От ССИ посочват, че алтернативата е заетите в тези сектори да бъдат принудени да работят без трудов договор, което отваря вратите на сивия сектор.
В становището се отбелязва, че увеличаването на МРЗ може да не окаже пряк ефект върху заетостта в краткосрочен план, но в по-дългосрочен твърде високата МРЗ спрямо производителността на труда води до въздържане от страна на работодателите да наемат по-нископроизводителни работници.
За работодателите освен разходът за самата заплата нарастват и вноските за осигуровки.
"При повишаване на МРЗ до 933 лв. и запазване на данъчно-осигурителната тежест разходите за труд на работодателя ще се повишат до 1109,51 лв.", изчисляват от Съюза и поясняват, че нарастването на разходите за труд ще бъде 181,93 лв. месечно (2 183,16 лв. на година).
Риск от подобно решение имало не само за бизнеса, но и за държавния бюджет. В позицията се отбелязва, че според най-консервативната оценка повишението на МРЗ със 153 лв. на месец ще доведе до нарастване на разходите в консолидирания държавен бюджет с минимум 760 млн. лв.
Подобно нарастване на работните заплати ще допринесе за повишаване на вътрешното търсене и за по-висок темп на инфлация, отколкото би бил без тази промяна. Това може да повлияе негативно върху възможността за изпълнение на критерия за стабилност на цените и да попречи за по-бързото приемане на еврото в България, опасяват се от ССИ.
Съюзът е категоричен, че минималната работна заплата не трябва да изпълнява социални функции. Тя се определя от производителността на работниците и служителите, а не от необходимата им покупателна способност, подчертава се в становището.
