Тед Чанг е автор от китайски произход в средата на 50-те си години, който пише и публикува научнофантастични разкази от юношеска възраст, но сега работи в софтуерната индустрия. Завършил е компютърни науки в "Браун" и има впечатляващ интерес (и усет) към новите технологии, към развитието и възможностите, които предоставят те. Получава наградата "Небюла" през 1990 г. за първия разказ ("Вавилонската кула") от тогава бъдещия си първи сборник. "Историята на твоя живот и други разкази" излиза на български език през 2022 година в превод на Владо Полеганов, а преди броени седмици по книжарниците се появи и втората му книга "Издихание".

Интервюто е препубликувано от "Артакция".

В днешно време можем ли лесно да определим, ако изобщо можем, къде е границата между магията и напредналата технология?

- Напредналите технологии работят за всички, а магията - само за специални хора. Напредналите технологии не се интересуват от това кои са родителите ви и дали душата ви е чиста; магията се интересува. Усъвършенстваната технология е доказателство, че Вселената работи по безлични закони; магията е доказателство, че Вселената знае, че сте личност.

Ако магията и науката играят канадска борба, кой ще спечели?

- Бих предпочел да живея във вселена, която функционира според науката, именно защото науката може да работи за всички. В книгите за Хари Потър вселената признава два вида хора: магьосници и мъгъли. Тези видове не са социално конструирани, те са природен закон, така че това разграничение не може да бъде заличено, колкото и да се опитва някой. Извън книгите като "Хари Потър" вселената признава само една вид хора -предпочитам тази реалност.

Коя от двете концепции ви харесва повече - тази на магията, в която остава поне частица от чудото и мистицизма, или тази на науката, чиито възможности стават все по-безгранични, но винаги в рамките на разумното?

- Предпочитам науката. Чудото не изисква мистика или мистерия; науката е съпътствана от много чудеса. Галилей е казал: "Математиката е езикът, на който Бог е написал Вселената". Когато прави своите открития, той изпитва огромно удивление.

До каква степен напредъкът на науката изтласква духовността и душата на заден план? Или, напротив, ги прави още по-важни?

- Според мен науката има съвсем различна цел от духовността или религията. Науката отговаря на въпроса "как функционира Вселената?", докато духовността/религията отговаря на въпроса "как трябва да живееш?".

За мен тези въпроси са до голяма степен независими един от друг. Знанието за възрастта на Вселената не оказва никакво влияние върху това как трябва да се отнасяте към другите хора. Но признавам, че за мен е лесно да правя тези разграничения, защото съм атеист; за един религиозен човек тези въпроси може да са неразривно свързани.

Дали подобренията в науката и технологиите са начин човек да се доближи до Бога и да го разбере, или начин да изземе функциите му и да подчини света на собствените си правила?

- Науката обхваща много различни неща, така че е добре да бъдем конкретни. Всички са щастливи, че са открити антибиотиците; никой не смята, че навлизаме в Божиите владения или правим нещо неестествено, когато спасяваме хората от смърт, от инфектирана рана. Това е пример за подчиняване на света на нашите собствени правила, но всички смятаме, че е за добро. От друга страна, трябва ли да разработваме технологии, които ще позволят на човек да живее вечно? Може би, а може би не. Но ако решим, че тези технологии са лоша идея, това не би трябвало да е, защото те противоречат на Бога или са неестествени; а защото смятаме, че такива технологии биха навредили на отношенията ни един с друг.

Обикновено научната фантастика има повече общо с бъдещето, отколкото с миналото. Във вашите разкази обаче героите често се връщат към генезиса на нещата, които ги интересуват. Като автор, кое ви вдъхновява повече - процесът на създаване или възможностите за развитие на идеите?

- Не бих казал, че научната фантастика е за бъдещето, бих казал, че научната фантастика е за осъзнаването, че бъдещето ще бъде различно от миналото. През по-голямата част от човешката история бъдещето е изглеждало точно като миналото. Но е имало моменти, в които хората са осъзнавали, че бъдещето няма да прилича на миналото; тези моменти започват да се случват по време на Просвещението, а когато започва Индустриалната революция, става широко разпространено разбирането, че бъдещето ще бъде различно от това, което е било преди. Научната фантастика като жанр се занимава с изследване на последствията от това разбиране.

Кои съвременни автори на научна фантастика и фентъзи харесвате? Какви книги четете в свободното си време?

- Почитател съм на австралийския писател на научна фантастика Грег Игън, той умее да развива философски въпроси по начин, на който се възхищавам. Един нов роман, който горещо препоръчвам, е фентъзи романът "Пиранези" на Сузана Кларк. При повечето романи мога бързо да определя вида на историята, която чета, но когато четях "Пиранези", мина много време, преди да открия нещо познато, и това беше удоволствие.