Около 300 души се събраха на площад Народно събрание, за да протестират срещу приетите на първо четене промени в Закона за електронните съобщения. Протестът бе под надслов „България не е Биг брадър! 2010 не е 1984!” и бе подкрепен от над 38 организации.
Според внесените текстове от ГЕРБ и МВР, разследващите ще имат право да получават достъп до трафични данни и мобилни разпечатки чрез директен интерфейс. Общественото недоволство обаче накара управляващите и МВР да се откажат от спорния текст и да изготвят алтернативни предложения, според които мобилните оператори и интернет доставчиците трябва да им предоставят исканите данни до 2 часа след поискването им. Новите предложения обаче също предизвикаха недоволства, тъй като се предвижда такива данни да бъдат предоставяни на МВР при престъпления срещу авторското право. Това на практика означава, че всеки интернет потребител, който тегли торенти, може да попадне в полицейското полезрение.
Гражданските организации настояват законопроектът да бъде изтеглен от Народното събрание, за да започне обществено обсъждане, което да генерира текстове, удовлетворяващи всички страни.
Организаторите на протеста внесоха в Министерски съвет предложение към премиера Бойко Борисов, който да инициира оттегляне на законопроекта.
Пред парламента днес се събра разнородна тълпа. Протестираха предимно млади хора, но се включиха и представители на земеделските съюзи, групички “Ултраси” и момчета и момичета, носещи плакати “Не на ЕС”. Протестът бе подкрепен и от бивши депутати от НДСВ, съпредседателя на “Синята коалиция” Мартин Димитров, както и шефът на ЕНП Мария Капон. С отразителни жилетки с надпис “Аз не съм терорист”, плакати – “Подслушването е тероризъм” и картички-карикатури на министър-председателя Бойко Борисов и министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов, събралите се изразиха категоричния си отказ да приемат намеренията на МВР. На гърба на картичката с карикатура на вътрешния министър има надпис: „Вдигни уши, виж тоз анфас! Цветан следи и нас, и вас, но май не ще да влезе в час”, а на гърба на картичката на премиера е записано: „Биг Брадър = ББ, ББ = Бойко Борисов”. Огромни картонени уши носеха някой от участниците.
Богомил Шопов от “Електронна граница” заяви, че вече втора година държавата се опитва да превърне гражданите в терористи. Експертът Теодор Дечев посочи, че с внесените промени в ЗЕС се дава право на МВР да нарушава търговската тайна, корпоративните взаимоотношения, както и тайната на личната кореспонденция. Според него това ще създаде основа за нови корупционни практики в “една нереформирана, силова система, в която всеки пети изнася информаци”.
В интерес на премиера Бойко Борисов и в интерес на правителството е да покаже демократично лице, каза Мария Капон, председател на Единната народна партия. Съпредседателят на Синята коалиция Мартин Димитров заяви, че исканията на протестиращите са справедливи и от коалицията ще внесат текстове за решаване на проблема. Бившият депутат Минчо Спасов посочи, че сме на път да “направим една лудост – да потъпчем Конституцията”. Според него управляващите се опитват да потъпчат едни граждански права, за да защитят други.
Зам.-министърът на вътрешните работи Веселин Вучков пък контрира, че разписаните предложения за промени в Закона за електронните съобщения дават гаранция, че няма да се злоупотребява с трафичните данни, които ще се изискват от МВР. Вучков обаче настоя организациите да уеднаквят исканията си, защото всеки път са правени различни възражения срещу законопроекта.
Не искаме да вменяваме презумпция за виновност на българските граждани, нито да ги обявяваме за терористи, целта ни е да направим закон, който да улесни разкриването на тежки престъпления, отбеляза заместник-министърът.
По-късно на поредното обществено обсъждане на закона в парламента адвокат Александър Кашъмов от Програма “Достъп до информация” посочи, че не е ясно обосновано включването на някои престъпления, за които ще се изискват справки за трафичните данни от мобилните и интернет операторите. Той напомни, че в българското законодателство терминът “сериозни престъпления” не съществува и заяви, че не е необходимо да се издават справки при престъпления като
религиозни и нравствени вражди, престъпления срещу с авторските права, данъчни, банкови и застрахователни нарушения.
От неправителствените организации настояха да се удължи срокът на обсъждане на промените преди второто им четене в пленарната зала. Според Асен Генов трябва да се намали от година на шест месеца срокът, в който операторите съхраняват трафични данни, необходими на компетентните органи. От “Интернет общество” възразиха срещу размера на санкции за служителите на МВР, които злоупотребяват с използването на трафичните данни. От организацията посочиха, че година затвор или пробация са твърде занижени наказания.
От своя страна мобилните оператори също поискаха промени. Те предлагат да се увеличи срокът, в който трябва да изготвят справки за трафични данни, от няколко часа на няколко дни с мотив, че никъде в Европа няма толкова кратък срок.
От мобилните оператори обясниха, че технологично е невъзможно да обработят за няколко часа информацията, тъй като се налага тя да бъде събирана от различни софтуерни програми. Трудно е и системата да работи без прекъсване 24 часа в денонощието, защото е необходимо време за архивиране на данните за телефонните разговори.
Компаниите предлагат още да се приоритизират заявките от МВР при изготвянето на справките, които ведомството ще иска от тях. Средно по 10 хил. заявки получават операторите за година и те не могат да определят кои от тях са по-важни за МВР.
Мобилните оператори поискаха и МВР да създаде механизъм, с който да се посочва важността на исканите справки, за да могат те да реагирам максималко бързо на спешните запитвания.
