В народните вярвания Свети Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете. Счита се, че от този ден нататък зимата започва да си отива, припомня БГНЕС.

Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: "Иди си, зимо, идвай, лято!" Затова и празникът е известен като "Среди зима". Атанасовден, както и Антоновден, който бе отбелязан вчера, се почита като патронен празник от ковачи, железари, ножари и налбанти, а заедно с това и като празник за умилостивяване на чумата, шарката и синята пъпка (антракс). За умилостивяване на шарките се пекат питки, които се надупчват с вилица, за да не се "надупчат" децата от шарка.

На Атанасовден в Тракия се заколва черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. В някои райони на страната моми и ергени излизат на поляните, връзват люлки, пеят, играят хора.

Св. Атанасий още от малък се увлича по християнските идеи. След като завършва своето образование, Св. Атанасий е назначен за секретар на архиепископа на Александрия. Няколко години по-късно - през 319 г., младият Атанасий е произведен в свещенически сан – дякон. Той е един от участниците в Първия вселенски събор, който се е провел в малоазиатския град Никея през 325 г. Една година след това историческо събитие Св. Атанасий е назначен за архиепископ на град Александрия.

Вече като архиепскоп, той се противопоставя на Арий и неговото учение. Самите противници на официалната ортодоксална църва, чийто представител е Св. Атанасий, свикват църковен събор в град Трир. Участниците в него и техните решения се противопоставят на официалната християнска догма. Те виждат в лицето на архиепископ Атанасий един върл противник, поради това постоянно плетат интриги по негов адрес. Това оказва влияние върху благоразположението на императора. Той от своя страна на няколко пъти го изпраща на заточение.

В годините, в които прочутият свещеник е в изгнание, той се отдава не само на евангелска проповед, но и на житиеписание. Пише житие, посветено на неговия духовен предшественик Св. Антоний. След поредното си завръщане здравето на Атанасий се влошава и той умира на 18.І.376 г. на 76-годишна възраст.

Според народното поверие, двамата светци са братя. Но на някои места се среща и вариант майстор-калфа. Свети Атанасий, според народните поверия, е светецът-покровител на зимата, снега и студа. Вярва се също, че зимния Св. Атанас си съблича кожуха, за да дойде лятото, а летния Св. Атанас го облича, за да дойде зимата. Не случайно е измислена поговорката: „Атанас гялди и яз гилди„.

Свети Антоний и Свети Атанасий, освен от българите, се почитат и от гърци и сърби. Но при тях те са покровители на чумата, затова са известни и като чумните светци.