"Хората искат резултати. Проблемът не са парите, те не искат да има ограничения. За 2030 г. е териториалният план, който е подаден. В него пише, че трябва да останат 1600 мегавата от действащи в момента 4300. Затова хората питат какво става с останалите мегавати, уж няма да има затваряне, а всъщност в тези планове пише, че ще останат 1/3 от тях до 2030 година", заяви по БНТ президентът на КНСБ Пламен Димитров.
По думите му енергетиците и миньорите държат на две важни точки от споразумението.
"В споразумението пише, че държавата повече няма да ограничава по никакъв начин въглищни мощности на непазарен принцип. Второ ще подкрепя критичната инфраструктура, т.е. тези тецове, които са нужни, за да функционира добре енергийната система в България", допълни Пламен Димитров.
Според председателя на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев България е най-ощетената страна от този преход.
"Енергоинтензивността е много по-голяма от тази в Европа, което е добре, а в същото време имаме най-нисък стандарт на живот", подчерта Велев.
Той коментира и заплащането на протестиращите.
"Правилният начин е тези компенсации да се заплащат към работните заплати на новите места, на които ще отидат и това да ги насърчи да си търсят работа сами, защото заедно с тях върви и още доплащане от 1000 - 1500 лева", уточни Васил Велев.
"Хората не искат никакви заплати, никакви доплащания, хората искат работа. Трябва да се направят сериозни инвестиции. На мястото на този комплекс да се изготви този план и да се намерят инвеститори", каза още Пламен Димитров.
