София изглежда спъва дейността на „Лукойл“. Наложи се рафинерията да се регистрира в България, взеха ѝ пристанището, искат от нея данъци и нови такси, както и да ѝ отнемат по-рано привилегията да внася и обработва руски петрол. Каква е целта на България?
„Дерогация“ стана често споменавана дума в политическото говорене седмица преди местните избори.
На три пъти в рамките на месец ГЕРБ и ДПС заплашиха руската компания „Лукойл“, че ще ѝ я отнемат. От дерогацията се възползва нейната рафинерия „Нефтохим“ в Бургас.
Дерогацията е изключение за България от европейската забрана за внос на руския петрол. Тя беше издействана от правителството на Кирил Петков през юни 2022 г. Срокът ѝ е фиксиран от Брюксел до края на 2024 г., а наскоро парламентът го съкрати до края на септември.
ГЕРБ предложи дерогацията да бъде прекратена още на 1 ноември 2023 г., но все пак гласува отсрочката с година. Седмица по-късно обаче ненадейно поиска отнемане на дерогацията веднага, без да посочи защо. На следващия ден каза, че ще оттегли искането, ако „Лукойл“ веднага плати на държавата дължими данъци. ДПС неотменно е до ГЕРБ в тези инициативи.
Правителството с мандата на „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ), в което ГЕРБ участва, а ДПС подкрепя в парламента, каза, че парите вече са поискани и ще бъдат платени до края на годината. Самата „Лукойл“ твърди, че дължимото е платено в срок.
Пристанището в Росенец е изградено, за да обслужва рафинерията
„Нефтохим“ в Бургас е руска собственост от края на миналия век след приватизационна сделка. Оттогава компанията не плаща данъци в България и има господстващо положение на пазара на горива.
Десетилетия обаче интересите ѝ остават ненакърними, а правителствата са благосклонни към нея. Но напоследък парламентът, правителството и регулаторите предприеха поредица действия, свързани с руската компания.
Те се изглеждат като атака срещу руския инвеститор и защита на интересите на данъкоплатците в България.
Според експерта Никола Янков от Центъра за изследване на демокрацията обаче „нито едно от тях не е реална заплаха за компанията, а празни приказки, които нямат реално икономическо измерение“.
Иска ли действително България да изгони „Лукойл“? На какво се дължи интензивността на ходовете на управляващите срещу компанията и реално спъват ли я те?
Откъде дойде разминаването в политическото говорене за данъците, които „Лукойл“ дължи на държавата?
Каква ще е съдбата на рафинерията, ако влезе в сила общоевропейската забрана за внос и обработка на руски петрол преди гласувания срок 1 октомври 2024 г.?
Отговорите са в следващите редове.
Кратка история на рафинерията в Бургас
Петролната рафинерия на „Нефтохим“ започва работа по времето на комунизма през 1963 г. Приватизирана е през 1999 г. по времето на правителството на Иван Костов (ОДС).
Тогава 58% от капитала ѝ придобива руската компания „Лукойл“. Останалите са пуснати по линия на масовата приватизация и предложени на служителите. С времето „Лукойл“ успява да консолидира собствеността.
При приватизационната сделка държавата запазва т.нар. „златна акция“, която ѝ дава право на решаващ глас при вземане на стратегически решения. Тази възможност досега не е използвана.
С властта на „златната акция“ разполага енергийният експерт Бойко Ницов. Той беше избран за представител на държавата в Надзорния съвет на „Лукойл Нефтохим Бургас“ през септември след проведен от Министерството на енергетиката конкурс. Свободна Европа не успя да се свърже с него за коментар.
„Лукойл“ е частна и втората по големина нефтена компания в Русия след държавната „Газпром“. Управлява находища за добив на петрол и газ, притежава рафинерии и търгува с горива в десетки държави.
