Българско изобретение дава възможност на хората с нарушено зрение не само да пишат и четат от компютрите си, но и да усещат и рисуват картини. Това става възможно благодарение на изобретението на проф. д-р Димитър Карастоянов „Помощен компютърен интерфейс за хора с увредено зрение“. Проф. д-р Карастоянов работи в областите „Мехатроника“ и „Автоматизация“ и има 23 (19 + 4 в процедура) изобретения. Вписан е в „Златната книга на Патентно ведомство на Република България“ на 6 ноември 2017 г.

Да усещаш изкуството

Изобретението в полза на хората с нарушено зрение представлява брайлов екран. Интелектуалната собственост, която защитихме с пет български и един чуждестранен патент, се основава на поле от линейни електромагнитни микродвигатели, които повдигат игли над равнината на екрана и това имитира релефните точки в брайловата азбука, с поредица от такива точки могат да се рисуват и графики, разказа в интервю за БТА проф. д-р Димитър Карастоянов. Устройството е с проста конструкция, което го отличава от множеството свръхмодерни и скъпи съоръжения, разработени по света, допълни той. Ученият каза, че в момента в Института по информационни и комуникационни технологии на БАН (ИИКТ-БАН) е наличен опитен образец със 196 точки, а ако се прояви интерес от бъдещ купувач, броят им може да се увеличи и над 3000 точки. Това създава доста голямо поле, с възможност за изписване на графики, поместване на икони на операционни системи като Windows, букви и цифри. В момента в Института се работи по образеца на устройството с цел да се минимизират размерите му, като целта е на единица площ да се събират колкото се може повече точки, като има долна граница от около половин сантиметър между тях, която подобна електромагнитна конструкция позволява, уточни ученият.

Ако се прояви интерес от някой производител, ние не държим на някаква печалба от патента, просто защитаваме идеята, каза проф. д-р Димитър Карастоянов. Той обаче посочи, че българският пазар е малък, а хората с нарушено зрение не са с големи финансови възможности и това пречи на масовото му производство. Ученият каза, че от производители в България е имало запитване от една-две фирми. След като се свържат обаче със Съюза на слепите, и се окаже, че един български незрящ не може да плати няколко хиляди за един екран, се отказват, коментира изобретателят.

Пътят към изобретателството

Проф. д-р Димитър Карастоянов е роден в Стара Загора. Там завърших престижната тогава гимназия – една от десетте, която през 70-те години беше експериментална за въвеждане на нови методи на обучение. В гимназията бях отличник, след това кандидатствах в Техническия университет - тогава МЕИ, автоматизация на производството, като сред хиляда кандидати бях на пето място, спомня си ученият началото на пътя си към изобретателството. Той завършва като първенец на випуска във факултета и започва да прави аспирантура в бившия Институт по техническа кибернетика и роботика по специалността „Промишлени роботи“. За едно място тогава кандидатстваха 12 души, а не както е сега – да търсим докторанти, коментира проф. д-р Димитър Карастоянов. След това научната му кариера преминава през защитаване на докторантура, доцентура и професура в периода, в който роботиката в България е била стратегически отрасъл. Междувременно интересите на учения се насочват към автоматизация на други технологични процеси, селското стопанство, към проекти по Иновационния фонд в областта на енергийната ефективност – например „интелигентни“ домове с покрив от соларни керемиди.

Административното израстване на проф. д-р Димитър Карастоянов преминава през научен секретар в различни институти в поредни години, седем или осем години – заместник-директор, и през целия си път на учен е бил ръководител на голяма научна секция, което отговаря на катедра в университет. Още продължавам, защото няма достатъчно многобройна млада смяна, отбеляза проф. д-р Карастоянов, който сега е ръководител на една от секциите в Института по информационни и комуникационни технологии, докато звеното се стабилизира.

Имал съм седем или осем директори и на всички тях благодаря, че ме търпяха, разказва проф. д-р Димитър Карастоянов, който през целия си живот на учен не спира да търси новото и да работи по множество проекти. Той предава опита си и на младите учени. През последните 12 години, след последната реформа в БАН, имам 19 докторанти в Института по информационни и комуникационни технологии и 15 от тях вече защитиха успешно и в срок, от тях девет останаха да работят с мен в Института, а сега вече са самостоятелни, някои от тях вече са доценти и ръководители на секции, а един от тях е и заместник-директор на Института, разказа ученият. Други двама са в чужбина (Германия и САЩ), трима са във фирми, с които работим. И след мен ще остане нещо, обобщи българският изобретател.

Другите значими изобретения

По оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ и по проекти с Иновационния фонд проф. д-р Димитър Карастоянов има разработка на високоскоростно, високотемпературно формиране на индустриални детайли от метални прахове, в които се добавят микро- и наноелементи за подобряване на тяхната якост и износоустойчивост – например нанодиаманти и други подобни. След това те се уплътняват с ударно пресоване в специални матрици, изпичат се при висока температура – до 2000 градуса, и по методите на праховата металургия от отпадъци, които се смилат до метални прахове, могат да се получат твърди и износоустойчиви промишлени детайли с по-добри качества и характеристики, обясни ученият. По думите му самото смилане, което става в мелници, които също са предмет на патентна защита, става по-енергийно ефективно и по-екологосъобразно. В института е организирано производство по тази технология, но инсталацията не е внедрена в промишлеността, а е само за научно-изследователски цели и ще бъде предложена за финансиране като иновативна технология по Плана за възстановяване и устойчивост.

Ученият разказа, че вече трета година продължава работата по проект по националната научна програма „Интелигентно животновъдство“, по който Институтът по информационни и комуникационни технологии на БАН е партньор, а координатор е Тракийският университет в Стара Загора. Участието на Института е в разработването на технология за роботизирано доене, хранене, поене и почистване на кравите, като в момента са в процедура няколко заявки за патент за роботизация за доилните процеси и се очаква първите скоро да станат факт.