„София трябва да е град на неограничените възможности“, „На Пловдив е нужна бърза писта към модерно европейско развитие“, „Във Варна може да се направи много повече“.
Това гласят само част от заявките на новоизбраните кметове и общинари в първите дни след местните избори. В кампанията както претендентите, така и мнозина от досегашните титуляри в местната власт, отчитаха недостатъците на градската среда и необходимостта от ефективна поддръжка на съществуващата инфраструктура и от изграждането на нови съоръжения. За да се осъществят добрите намерения обаче са нужни големи инвестиции и основният въпрос е откъде могат да дойдат те.
А краткият отговор е, че най-достъпната възможност са парите, отпускани от Европейския съюз по различни програми и фондове. По данни на доскорошния кмет Йорданка Фандъкова от 2010 г. досега Столичната община - най-голямата в държавата, е получила 4 млрд. лв от Евросъюза. „Всъщност, всички безспорни придобивки за софиянци са станали с пари на Европейския съюз“, заяви в дебата преди приемането на последния бюджет на София съветникът от „Демократична България“ Веселин Калановски.
„Дневник“ обобщава какви са европейските ресурси, които новите кметове ще могат да за развитието на населените места.
Близо 16 млрд. евро за усвояване
Новите кметове и общински съвети ще разполагат с повече средства от Европа от своите предшественици. Това ще става основно за сметка на европейските фондове и програми, които от години са основен източник на външни инвестиции, достигащи в някои години до 80% от всички публични инвестиции в страната.
Освен традиционните фондове за сближаване, които България получава в значителен размер спрямо брутния си вътрешен продукт - като най-бедната европейска държава и за да догони средните нива - от тази година администрацията разполага с още две значими допълнителни направления - Планът за възстановяване и устойчивост и Фондът за справедлив преход.
По кохезионните фондове до 2027 г., които покриват пълния мандат на сега избраните кметове и общински съвети, България ще може да разполага с 9 млрд. евро. Към тях се добавят още 5.69 млрд. по Плана за възстановяване и 1.3 млрд. евро от Фонда за справедлив преход.
Благодарение на Фонда за справедлив преход, несравнимо с предишни периоди, повече пари биха могли да влязат в райони извън София, която е първенец по усвояване на еврофондове. Тези пари ще бъдат предназначени за Перник, Кюстендил и Стара Загора. Те са предназначени основно за социални и екологични дейности, както и за подкрепа за малкия и среден бизнес, които пряко ще могат да повлияят на стандарта и качеството на живот на жителите им.
Добри и лоши новини
Добрата новина за общинските власти е, че оперативните програми, през които преминава финансирането от кохезионните фондове, едва сега започват, така че бюджетите им са непохарчени и на тяхно разположение до 2029 г. Същото може да се каже и за Плана за възстановяване и за Фонда за справедлив преход. Така новите администрации ще могат да приложат собствените си идеи, вместо да довършват проекти по приоритети на предишните власти.
Не толкова добрата новина е, че почти всички средства се преразпределят централно - през министерствата, които управляват програмите и чрез които се кандидатства за европейско финансиране. Както и досега, общините не могат да заобикалят правителството и в изключително редки случаи могат да кандидатстват директно в Брюксел за финансиране на проекти. В този смисъл, особено за еврофондовете, където няма предварително разписани проекти, добрата работа между централна и местна власт ще е от решаващо значение.
За разлика от тях, в Плана за възстановяване и в регионалните планове за въглищните региони, проектите са предварително съгласувани и одобрени от евроинституциите. Освен това те са обвързани с по-кратки срокове, така че кметовете ще могат дори да ги завършат преди да се изправят отново пред вота на избирателя - за Плана за възстановяване до края на 2026 г., за териториалните планове - до края на 2027 г.
Програмите за догонване
България е защитила 10 оперативни програми през този програмен период, с две повече от предишния. Всички те вече са одобрени от Европейската комисия, а по някои са отворени и първите мерки за кандидатстване. Но като цяло бюджетите им още не са изразходвани от предишната местна власт, която довършва изпълнение по предишната финансова рамка.
За разлика от предишния програмен период - 2014-2020 г., сега всеки проект, който получава финансиране от Европа, ще трябва да си осигурява 30% от стойността си от национално съфинансиране (15% досега), а за София - 45%, тъй като тя вече се намира сред средноразвитите за Европа региони и според европейските правила за догонване, вече се нуждaе от по-малко помощ от европейския бюджет.
Така, един от важните въпроси е как новият кмет ще осигури повече постъпления в бюджета на София, които да се използват за съфинансиране.„В капиталовата програма има пари, които се прехвърлят от година на година, защото тази програма не се реализира. Плюс това има много други възможности. Има 380 млн. несъбрани данъци и такси от предишни години. Представете си какво може да се направи с тях“, заяви Васил Терзиев на 20 октомври пред Би Ти Ви. Ниска събираемост на данъците в София отчете и финансовият министър Асен Василев, а решението на този проблем се очертава критично важно и спешно за новата администрация на града.
От градовете в новия период ще се изисква по-малко авансово финансиране, което сега може да покрие до 0.5% от общата стойност на проекта (2.5% досега). Ново условие, което обаче може да затрудни кметовете, е изискването за по-кратък период за планиране на оперативните програми - до 2025 г., след което ще трябва да се направи оптимизация на разходите и да се пренасочат пари от проекти, които няма да могат да се изпълнят. Това ще направи по-трудно планирането на мащабните проекти, които ще изискват по-дълги срокове на изпълнение.
Наследството на Фандъкова
Новият кмет на София ще има работа по приключването на проектите, започнати при Йорданка Фандъкова с европейско финансиране от предишния програмен период. Според сайта на Столична община те са повече от 20. Сред тях са ремонтът на Борисовата градина, приключването на реконструкцията на Театър „София“ и на центъра за временно настаняване на мигранти, изграждането на канализация в кв. „Драгалевци“, втората фаза на интегрираната система за градски транспорт, довършването на поставянето на автоматични преградни врати в метрото и вноса на електрически автобуси, на трамвайни мотриси и др.
По Плана за въстановяване през декември Европейската комисия преведе първата сума от 1.37 млрд. евро, 110 млн., от която е предназначена за изграждането на три станции на третата линия на метрото.
София вече е получила пари по плана и за строителството на нови сгради на три училища, както и на младежки център в район „Надежда“. Сред провалените проекти при управлението на града от ГЕРБ бяха загубените над 177 милиона евросредства по проекта за изграждане на инсинератор за изгаряне на изсушени отпадъци. 10.3 млн лева за ремонт на Борисовата градина пък бяха прехвърлени за облагородяване на 6 района в София.
В края на март тази година европейската прокуратура обяви, че е започнала обиски на адреси в София във връзка с разследване на евентуална корупция и злоупотреба със средства на ЕС за възстановяване на историческия център на града. През септември държавната финансова инспекция съобщи, че в половината от проверените обществени поръчки на Столична община за периода 1 януари 2018 г. - 31 декември 2021 г., за ремонт на централната градска зона, има съществени нарушения.
Планът за възстановяване
Правителството е заложило 57 проекта в плана и макар той да очаква ревизия в Еврокомисията, за да бъде коригирана първоначално предоставената за България помощ заради по-добро от очакваното справяне на икономиката с последствията от пандемията от COVID-19, вече е ясно, че щедро обещаваните пари за строителство на детски градини и училища, няма да бъдат засегнати от промените.
В началото на октомври правителството внесе поредната поправка в плана, според която 17 проекта ще бъдат с намалено финансиране или отпадат от плана. Официално те не са изброени, но от откъслечна информация става известно, че сред тях са изграждането на батерии за съхраняване на възобновяема енергия, поставяне на датчици за наводнение в рискови райони, намаляване на бюджета за подобряване на енергийната ефективност на обществени сгради, изграждането на транспортен терминал в Русе и модернизацията на болниците.
Като цяло обаче ресурсът, който идва безвъзмездно от Европа по плана е огромен - почти 2/3 от общата сума, предназначена за България от еврофондовете. Изчисленията на Европейската комисия показват, че ако той се реализира, размер на българската икономика ще се увеличи с 1.1% до 2026 г.
Планът предвижда солидно финансиране за подобряване на енергийната ефективност на частни сгради, което ще подобри средата за живеене в населените места, управлявани от кметовете. Заложено е подобряване на водоснабдителната и канализационна мрежа в селища с население от пет до 10 хил. жители, подобряване на интернет свързаността на всички общински центрове, увеличаване на скоростта на свързаност в малки населени места, както и строителство на студентски общежития и кампуси, от което пък ще се облагодетелстват по-големите градове.
Сред вече започналите проекти са изграждането на STEM центрове, което да подобри качеството на образованието по места.
